Франциск: „С войната всички сме победени“
Публикуваме пълния предговор на папа Франциск към книгата „Енциклика за мира в Украйна“ (публикувана на 5 декември от издателство Terra Santa Edizioni), редактирана от ватиканския експерт на ежедневника „Фато куотидиано“ Франческо Антонио Грана. Книгата съдържа всички призиви на папа Бергольо за прекратяване на конфликта в Украйна. Един своеборазен „военен дневник“, който, както папата се надява, скоро да се превърне в дневник на мира. Но преди всичко това е книга предупреждение светът да не повтаря подобни ужаси. Книгата ще бъде представена в Рим, в базиликата Санта Мария ин Монтесанто (Църквата на художниците), на 6 декември, от 18 часа от архиепископ Рино Физикела, префект на Ведомството за евангелизация, монсеньор Валтер Инсеро, ректор на базиликата, отец Руслан Михалкив, ректор на Семинарията във Ворзел, Украйна, Александър Клименко и Соня Атланова, украински художници.
Франциск
„Забелязъл съм, че Господ не започва едно чудо без да го завърши добре.“ Откакто преди много години прочетох и препрочетох някоко пъти „I promessi sposi“ („Годениците“) на Алесандро Мандзони, винаги съм размишлявал дълго върху това изречение. Това е израз на надеждата по пътя към Юбилея през 2025 г., чието мото исках да бъде посветено на тази богословска добродетел: Поклонници на надеждата.
Бенедикт XVI ни дари чудесна енциклика за надеждата, Spe Salvi. Той пише, че „изкуплението“, спасението, според християнската вяра, не е просто факт. Изкуплението ни се предлага в смисъл, че ни е дадена надежда, сигурна надежда, по силата на която можем да се изправим лице в лице с нашето настояще: настоящето, дори уморителното, може да бъде изживяно и прието, ако води към цел и ако можем да сме сигурни в тази цел, ако тази цел е толкова голяма, че да оправдае усилията на поетия път”.
Това са преживявания, които всеки от нас познава в живота си и които ни позволяват да се изправим пред ежедневните си падения със сигурността, че Господ ни подава ръка и ни издига, защото не иска да останем на земята. Често съм си спомнял, „че е позволено на човек да гледа отвисоко, само за да помогне на другия да се изправи: нищо повече. Само в това е допустимо да се гледа отвисоко. Но ние, християните, трябва да имаме погледа на Христос, който прегръща отдолу, който търси изгубените със състрадание. Това е и трябва да бъде погледът на Църквата, винаги погледът на Христос, а не осъждащият поглед”.
Войната в Украйна, още в навечерието на своето начало, постави под въпрос всеки един от нас. След драматичните години на пандемията, когато не без големи трудности и много трагедии най-после излизахме от най-острата й фаза, защо дойде ужасът на този безсмислен и кощунствен конфликт, какъвто е всяка война? Можем ли уверено да говорим за справедлива война? Можем ли да говорим с увереност за свещена война?
Ние, Божиите хора, които проповядваме Евангелието на Възкръсналия, имаме дълга да издигнем глас за тази истина на вярата. Бог е Бог на мира, любовта и надеждата. Бог, който иска всички ние да бъдем братя, както ни учи Неговият Син Исус Христос. Ужасите на войната, на всяка война, оскърбяват най-святото име на Бог.И те Го оскърбяват още повече, ако с името Му се злоупотребява, за да оправдае такава неописуема касапница.
Викът на деца, жени и мъже, ранени от войната, се издига към Бог като състрадателна молитва за сърцето на Отец. На колко още трагедии ще трябва да станем свидетели, преди всички участници във всяка война да разберат, че това е само път на смъртта, който заблуждава само някои, че са победителите? За да бъде ясно: с войната всички сме победени! Дори и онези, които не са участвали в нея и които в страхливо безразличие стояха отстрани и наблюдаваха този ужас, без да се намесят за постигането на мира.
Всички ние, независимо от ролята си, имаме задължението да бъдем миротворци. Никой не е изключен! Никой няма право да гледа на другата страна. „В този свят на глобализация ние изпаднахме в глобализацията на безразличието. Свикнахме със страданието на другия, не ни касае, не ни интересува, не е наша работа! Фигурата на Безименния на Мандзони се завръща. Глобализацията на безразличието ни прави всички „неназовани“, отговорни без име и без лице“.
В навечерието на Втората световна война, Божият раб Пий XII напомни на света, че „нищо не се губи с мира. Всичко може да се загуби с война. Стигаме отново до нуждата от разбирателство между хората. Да подновяват, като преговарят с добра воля и зачитат правата на другия ще установят, че искрените и ефективни преговори никога не са изключени от почтен успех".
Особено съм благодарен на Франческо Антонио Грана, защото той събра всичките ми изказвания за мира в Украйна. Също толкова съм благодарен и на неговия вестник ilfattoquotidiano.it, защото от началото на този конфликт винаги дава широк отзвук на тези мои думи. Както и към много други мъже и жени, които са станали носители на това послание, често с конкретност и мълчание.
Това, което държите в ръцете си, е текст, който извира от сърцето ми през тези месеци на война, виждайки образите на тази огромна трагедия и четейки ужасните хроники на този и много други конфликти в света, които твърде често се забравят. Нещо като военен дневник, който предлагам на читателите с надеждата много скоро да се превърне в дневник на мира и най-вече в предупреждение към всички да не се повтаря подобна чудовищност. Една истинска енциклика за мира в Украйна и във всяка друга част на света.
Докато продължаваме да се молим настойчиво и неуморно за мир в Украйна, не трябва да свикваме с тази война като всяка друга. Не трябва да позволяваме сърцата и умовете ни да се анестезират пред тези много сериозни ужаси срещу Бог и срещу човека. Не трябва, по каквато и да е причина в света, да свикваме с всичко това, като почти приемаме за даденост тази трета световна война на части, която драматично се превърна пред очите ни в пълна Трета световна война.
Да се помолим за мира! Нека работим за мира! Сигурен, че Господ Исус, Князът на мира, ще даде на Украйна и на целия свят, особено там, където все още продължават толкова много войни, зората на Великденската утрин.
(dg/vatn)
