Папата: многото днешни мъченици, свидетели на прошката и помирението

Сърце, способно на прошка, молитва за тези, които са ни наранили и стъпки, за да се отворим за помирението. На молитвата „Ангел Господен“ папа Франциск, насърчи да молим новородения Исус за тези дарове в деня, в който Църквата възпоменава мъченичеството на Свети Стефан. Мъченици, каза той, които и днес страдат, но са свидетели на Божията прошка и любов. Предлагаме пълният текст на размишлението на папата преди Богородичната молитва

*******

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Вчера празнувахме Рождеството на Господа и литургията, за да ни помогне да го приемем по-добре, удължава празника до 1 януари: за осем дни, наречени Октавата на Рождество Христово. Изненадващо обаче, в същите тези дни се припомнят някои свети мъченици. Днес, например, Свети Стефан, първият християнски мъченик; вдругиден Светите невинни деца, убити от цар Ирод от страх, че Исус ще им отнеме престола (виж Матей 2:1-18). Тоест, литургията сякаш иска да ни отдалечи от светлините, обедите и подаръците на които се посвещаваме през дни. Защо?

Защото Рождество не е приказката за раждането на един цар, а идването на Спасителя, който ни освобождава от злото, като поема нашето зло върху себе си: егоизъм, грях, смърт. А мъчениците са най-близки до него. Всъщност, думата мъченик означава свидетел: мъчениците са свидетели, тоест братя и сестри, които чрез живота си ни показват Исус, който победи злото с милосърдие. И в наши дни мъчениците са многобройни. Днес се молим за тези преследвани братя и сестри, които свидетелстват за Христос. Но нека се запитаме: ние свидетелстваме ли за това? И как можем да станем по-добри в това? Фигурата на Свети Стефан може да ни помогне.

Преди всичко, Деянията на апостолите ни казват, че той е един от седемте дякони, които ерусалимската общност е осветила за служение, за милосърдие (Деян. 6:1-6). Това означава, че първото му свидетелство не е дадено с думи, а чрез любовта, с която е служил на най-нуждаещите се. Но Стефан не се ограничаваше до тази помощ. На онези, които срещаше, той говореше за Исус: споделяше вярата си в светлината на Божието Слово и учението на апостолите (Деян. 7:1-53.56). Това е второто измерение на неговото свидетелство: да приеме Словото и предаде неговата красота, да разкаже как срещата с Исус променя живота на човека. Това беше толкова важно за Стефан, че той не се уплаши дори от заплахите на преследвачите си, дори когато видя, че нещата вървят зле за него (вж. ст. 54). Милосърдие и известяване, това беше Стефан. Но най-голямото му свидетелство е друго: знаеше как да обедини милосърдието и известяването. Той правеше това до смъртта, когато следвайки примера на Исус, прости на своите убийци (вж. ст. 60; Лука 23:34).

Ето отговорът на нашия въпрос: ние можем да подобрим нашето свидетелство чрез милосърдие към нашите братя, вярност към Божието Слово и прошка. Милосърдие, Слово, прошка. Прошката ни казва дали наистина извършваме милосърдие към другите и дали живеем според Словото на Исус. Прошката е най-големия дар, който даваме на другите, защото е от Исус, простени от Него. Нека помислим за нашата способност да прощаваме през тези дни в които може би срещаме хора, сред много други, които не сме се разбирали, които са ни наранили, с които не сме възобновили отношенията. Нека помолим новородения Исус за ново сърце, способно да прощава: да имаме силата да се молим за онези, които са ни наранили, и да предприемем стъпки на откритост и помирение.

Нека Мария, Царице на мъчениците, да ни помогне да растем в милосърдието, в любовта към Словото и в прошката.

(dg/vatn)