Семейство Улма, помагало на евреите при нацизма, ще бъде обявено за блажено

Паоло Ондарца  – Светла Чалъкова - Ватикана

На аудиенция с кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомството за процесите на светиите, папа Франциск разреши обнародването на декретите относно 10 нови блажени и 14 нови Достопочтени Божи Раби

Цяло семейство блажени

Сред новите блажени е цялото полско семейство Улма, с родителите Йозеф и Виктория, шестте деца, плюс седмо в утробата на майката, убити от нацистите през 1944 г., защото са дали подслон на 8 евреи. След решението на Хитлер да приложи нехуманното „окончателно решение“, семейство Улма, съзнавайки риска и въпреки финансовите затруднения, но водени от заповедта на любовта и примера на добрия самарянин, укриват еврейско семейство в продължение на година и половина; до деня в който жандармеристите нахлуват в дома им и избиват както еврейското семейство, така и семейство Улма, включително бебето, което трябваше да се роди след броени дни. Всички деца на семейството са били кръстени и следват примера на усърдната вяра на своите родители. За нероденото дете става въпрос за кръщение с кръв.

През 1995 г. семейство Улма е включено в списъка на Праведниците на народите в мемориала на Холокоста Яд Вашем, в Израел, заедно с други 6000. През 2003 г. Църквата открива процеса за беатификация. В Маркова има паметник, който отбелязва тяхната жертва, като тази на мнозина, които са работили за спасяването на своите братя евреи.

Семейство Улма е само една от историите, които трябва да бъдат разказани. От 120-те оцелели евреи от Маркова, 21 дължат живота си на семействата на това градче.

Жертвата на Франц де Кастро

Стъпка към беатификацията е декретът за бразилския мирянин Франц де Кастро Холцварт, живял в Бразилия през миналия век. За него бива призната жертвата на живота и сега той става Достопочтен. Роден през 1942 г., и след като изоставя идеята да стане свещеник, Франц става адвокат и живее с мисията на духовна и материална помощ за затворниците с пълна отдаденост, оставайки безбрачен и вдъхновен от дълбока вяра. През февруари 1981 г., по време на жестоки бунтове в затвора Jacareí, той се предлага за посредник в преговорите с полицията: след това той свободно и доброволно се предава на бунтовниците, за да замени полицай, държан за заложник. Полицейските сили, които не спазват споразуменията, откриват огън по задържаните, а Франц де Кастро става жертва на стрелбата.

Джачинто Вера, неуморим мисионер

Сред следващите блажени е монсеньор Джасинто Вера, епископ на Монтевидео, Уругвай, живял през 1800 г. От ранна възраст той се чувства призован към свещеничеството. След като приема тайнството Ръкоположение, през 1859 г. той става апостолически викарий, ангажиран с формирането на духовенството и душепастирската грижа, за които предприема големи мисионерски пътувания, като се намесва и за разрешаване на конфликтни ситуации, като защитата на църковната юрисдикция срещу правителство. Поради тази позиция той е изпратен на заточение, което прекарва в Буенос Айрес от 1862 до 1863 г. Избран за епископ на Мегара, той възобновява пастирската си дейност и пътува из Европа в търсене на мисионери за Уругвай. След завръщането си в Монтевидео през 1871 г. той полага всички усилия да сложи край на гражданската война. Постигнатият мир му позволява да даде нов тласък на мисионерската дейност. През 1875 г. посвещава страната на Пресветото сърце на Исус и през 1878 г. е назначен за първи епископ на новата епархия на Монтевидео. Възрастта и здравословните проблеми не спират неговата апостолска ревност. Смъртта го застигна по време на мисия до Пан де Азукар поради проливния дъжд, който окончателно подкопава вече слабата му физика.

Достопочтения Божи Раб Матео Ричи

С признаването на героичните добродетели, отец Матео Ричи, йезуит, апостол в Китай между 1500 и 1600 г., признат за един от най-великите мисионери на Църквата и все още почитан в Азия, става Достопочтен Божи Раб. Славата му се разпространява спонтанно. Повече отколкото с думи, Ричи разпространява вярата със светостта на своя живот и с милосърдие към всички. Папа Франциск многократно е припомнял фигурата на отец Ричи, който – казва той – „беше велик не само заради нещата, които правеше и пишеше, но защото беше човек на срещите, човек на културата на срещата, човек който премина отвъд факта да бъде чужденец; той стана гражданин на света”. Отец Матео Ричи - казва още папата - беше „сред първите, които установиха мост на приятелство между Китай и Запада, прилагайки все още валиден модел на инкултуриране на християнското послание в китайския свят“.

Освен това, папата упълномощи също Ведомството за процесите на светците да обнародва декретите относно героичните добродетели на Божиите Раби: Уго де Блази, италиански епархийски свещеник, починал през 1982 г.; Александър Возни, полски епархийски свещеник, починал през 1983 г. в Познан; Игнацио Посадзи, епархийски свещеник, съосновател на Обществото на Христос за полските емигранти и основател на Конгрегацията на сестрите мисионерки на Христос Цар за полските емигранти, починал през 1984 г. в Пущиково в Полша; Мартин Бенедикт, свещеник от Ордена на малките братя конвентуалци, починал в Румъния през 1986 г.; Джузепе Марко Фигероа, богопосветен от Обществото на Исус, роден през втората половина на деветнадесети век в Сапня и починал в Аржентина през четиридесетте години на миналия век; Мирадио на Провидението на свети Гаетан, основателка на Конгрегацията на бедните дъщери на Св. Антоний, сега францискански богопосветени на Св. Антоний, която умира в Неапол през 1926 г.; Мария Игнация Исаки, основателка на Конгрегацията на сестрите урсулинки на Светото сърце на Асола, починала в Сериате, Италия, през 1934 г.; Маргарита Криспи, основателка на Конгрегацията на сестрите облатки на Божествената любов, починала в Рим през 1974 г.; Маргарита Мария Гуаини, основателка на Конгрегацията на сестрите мисионерки на Исус Вечният свещеник, починала във Варало Сесия през 1994 г.; Мадалена Аулина Саурина, основателка на Мирския институт на Señoritas Operarias Parroquiales, живяла в Испания до средата на миналия век; Тереза ​​Веронези, монахиня от Конгрегацията на малките сестри на Прескръбна Дева Мария, починала през 1950 г. в Сант'Агата Болонезе; Луиза Гуидоти Мистрали, посветена мирянка от Женската медицинска мисионерска асоциация, която умира в днешно Зимбабве през 1979 г.