Франциск: не може да има мир без развитие и образование

От 60-те години на миналия век – тоест от момента, в който Павел VI изрази своя призив в енцикликата Populorum Progressio (актуален, но все още неразбран) – до днес „моделът на развитие не се е променил“. И „въпреки многото щедри дела на солидарност, извършени на гражданско и църковно ниво, причините за изостаналото развитие не са премахнати“; започвайки от неграмотността. Това изтъкна папа Франциск пред доброволците от Италианската благотворителна организация за насърчаване на грамотността по света (OPAM), които прие днес във Ватикана.

В словото си той ги насърчи да продължават  да изпълняват своя ангажимент със същата сила и жизненост, които през последните петдесет години постигна " хиляди проекти и осиновявания от разстояние в повече от осемдесет страни”, предимно Африка. Ангажимент, който през последните десетилетия допринесе за радикална промяна на концепцията за сътрудничество за развитие - преди половин век замислено само като изпращане на материална помощ - фокусирайки се вместо това върху образованието като истински двигател на еманципацията и автономията на страните от Юга.

През същите тези години, Павел VI написа енцикликата Populorum progressio, „посочвайки ясно развитието като път към мира“, посочи Франциск:

Не може да има цялостно човешко развитие без образование.

Подновявайки призива на Павел VI в Populorum Progressive, папата подчерта: „Когато препрочитаме тези важни папски документи от 60-те години – същото важи и за Pacem in terris на св. Йоан XXIII – осъзнаваме колко са актуални и как, за съжаление , посланието им не беше разбрано''.

„Мечтата“ на Populorum Progressio е същата като тази на енцикликата Fratelli tutti – отбелязва папа Бергольо. Това е мечтата на Църквата или по-скоро мечтата на Бог, който иска свят в който всички можем да живеем като братя и сестри в пълно достойнство. Благодаря ви, защото с вашия ежедневен ангажимент вие помагате за осъществяването на тази мечта „за братство и социално приятелство, което не се ограничава до думи“. Когато вие, в сътрудничество с много мъже и жени мисионери, работещи „на терен“, изучавате и изпълнявате образователен проект, или подкрепа в училище, или осиновяване от разстояние, вие допринасяте за „изграждането на отворен свят“, където „всички са придружени в хода на живота им, не само за осигуряване на основните нужди, но и за да могат да дадат най-доброто от себе си“.

(dg/vatn)