Обща аудиенция: всеки от нас трябва да стане вътрешно беден
Адриана Мазоти – Димитър Ганчев – Ватикана
Исус като учител в предаването на Благата вест, бе в центъра на размишлението на папа Франциск в общата аудиенция тази сряда, третата от катехистичния цикъл посветен на страстта към евангелизацията и апостолската ревност на вярващия. За папа Франциск, елементите, които отличават начина на общуване на Исус и които ние също „трябва да следваме“ са „радост, освобождение, светлина, изцеление и удивление“.
Вест, засвидетелствана с радост
Отправната точка на катехизиса на папата бе епизодът от Евангелието на Лука, в който Учителят проповядва в синагогата на Назарет, четейки пасаж от пророк Исая: Духът Господен е върху мен: за това ме помаза и ме изпрати да донеса радостна вест на бедните, да проглася освобождение на затворниците и прозрение на слепите; да освободя угнетените, да провъзглася годината на благодатта от Господа".
В тази вест за Исус, папата открои пет основни черти, първата от които е радостта, когато той казва: „Духът Господен е върху мен; (…) той ме изпрати да донеса благата вест на бедните:
Благата вест: не можем да говорим за Исус без радост, защото вярата е чудесна история за любов, която трябва да бъде споделена. Да свидетелстваш за Исус, да правиш нещо за другите в негово име, означава да кажеш между редовете на живота, че си получил толкова красив дар, че няма достатъчно думи, за да го изразиш.
Ако липсва радостта, допълни папата, „Евангелието не преминава“, съобщението не се утвърждава, ако не е изпълнено с радост. „Тъжният християнин е тъжен християнин“, добавя той.
Носете освобождение, а не вина
Вторият аспект е освобождението. Исус казва, че е изпратен да освободи затворниците. Следователно, благата вест не се предава, за да потиска другите или да налага тежести и чувства за вина:
Разбира се, следването на Исус включва аскетизъм, жертви, както всяко красиво нещо, което го изисква решаващата реалност на живота! Но всеки, който свидетелства Христос, показва красотата на крайната цел, а не умората от пътуването. Може да се е случило да разкажем на някого за хубаво пътуване: щяхме да си говорим за красотата на местата, какво сме видели и изпитали, а не за времето до там и опашките на летището! Така всяко известие, достойно за Изкупителя, трябва да съобщава за освобождение.
Любовта на Отца осветява живота ни
Светлината е третият елемент, физическата светлина, дадена от Исус чрез изцелението на слепите, но също и „светлина, която кара живота да вижда по нов начин“. И за нас християнският живот започва с „идване на светлината“ и папа Франциск припомня, че в древността Кръщението е било наричано „просветление“.
И каква светлина ни дава Исус? Светлината на синовството: Той е възлюбеният Син на Отца, жив завинаги; с Него ние също сме Божии деца, обичани завинаги, въпреки нашите грешки и недостатъци. Тогава животът вече не е сляпо напредване към нищото, не е въпрос на съдба или късмет, не е нещо, което зависи от случайността или звездите, или дори от здравето и финансите, а от любовта на Отца, който поема грижата за нас, любимите му чеда.
Исус изцелява сърцето ни
Четвъртият аспект на предаването на Благата вест е изцеление. Исус дойде „да освободи потиснатите, отбеляза папата. Често болестите, трудностите и грешките ни потискат, но преди всичко е злото, грехът, който тежи. „Исус ни изцелява винаги и безвъзмездно, като непрекъснато ни кани да отидем при Него“:
Ето защо, да придружим някого на среща с Исус означава да го заведем при сърдечния лекар, който подобрява живота, като му кажем: „Братко, сестро, нямам отговори на толкова много от проблемите ти, но Исус те познава и те обича, той може да те изцели и да успокои сърцето ти“. Всеки, който е обременен, има нужда от ласка за миналото, има нужда от прошка. И всеки, който вярва в Исус, има точно това да даде на другите: силата на Божията прошка, която освобождава душата от всички дългове.
Благодатта Господня учудва и винаги изненадва
Вестта за благодатта, донесена от Господ, „която прави живота нов“ и която ни учудва, е последната черта, на която Исус ни учи, посочи Франциск. Затова проповядването на Евангелието винаги трябва да води до това удивление:
Защото не ние правим велики неща, а благодатта на Господа, дори чрез нас, прави непредвидими неща - Божиите изненади. Евангелието е придружено от усещане за чудо и новост, което има име: Исус.
Благата вест изисква да станем бедни
Благата вест за Исус е адресирана до бедните, те са получателите, изрично посочени „защото са любимци на Бога“, каза накрая папа Бергольо. Затова, не трябва да забравяме, че за да посрещнем Господ, всеки от нас трябва да стане вътрешно беден, тоест трябва да преодолее „всяка претенция за самодостатъчност“ и винаги да се чувства „нуждаещ се от Него“.
