Папата към Августинците: поставете Христос в центъра на вашия живот

 Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана

Основното правило на религиозния живот е следването на Христос, предложено от Евангелието. Да се приеме Евангелието като правило на живота, до степен да можем да кажем със Свети Павел: „Вече не живея аз, а Христос живее в мен“.

Това изтъкна папа Франциск в словото си пред Съвета на Конфедерацията на редовните каноници на Свети Августин, които прие в библиотеката на Апостолическия дворец, като помоли богопосветените да направят от Евангелието свой собствен наръчник и да не го свеждат до идеология, за да остане винаги дух и живот.

Евангелието непрекъснато ни връща към поставянето на Христос в центъра на нашия живот и нашата мисия. Връща ни към „първата любов“. А да обичаш Христос означава да обичаш Църквата, Неговото тяло. Богопосветеният живот се ражда в Църквата, расте с Църквата и дава плод като Църква. В Църквата, както ни учи св. Августин, ние откриваме целия Христос.

Търсенето на Бог

След това, обръщайки се по-директно към редовните каноници на Свети Августин, папата припомни копнежа на човека за Бог, описан от епископа на Хипон в Изповедите, и обясни, че „Бог ни е създал за Себе Си и сърцата ни са неспокойни, докато не почиват в Него“. Поради тази причина редовните каноници се посвещават главно на „постоянното и ежедневно търсене на Господ“. Преди всичко в живота на общността, така че койнонията, т.е. общението и братските отношения, да направят „всички строители, тъкачи на братство“.

Търсете Господ в усърдното четене на Свещеното Писание, в чиито страници отекват Христос и Църквата. Търсете Господ в литургията, особено в Евхаристията, кулминацията на християнския живот, която означава и осъществява единството на Църквата в хармонията на милосърдието. Търсете го в обучението и в обикновената пастирска грижа. Търсете го и в реалностите на нашето време, знаейки, че нищо човешко не може да ни бъде чуждо и че, освободени от всичко светско, можем да оживотворим света с кваса на Царството Божие.

Пътуването на вътрешния живот, следвайки Свети Августин

Но търсенето на Бог „предполага пътя на вътрешния живот, на знанието и любовта към Господ, следвайки школата на Свети Августин“, предупреди Франциск, който цитира поканата на епископа на Хипон човек да се намери в собствения си вътрешен живот – или „не излизай от себе си, постоянно влизай в себе си; истината обитава във вътрешния човек" - за да обясни, че там „светлината на вътрешния Учител осветява временните реалности за нас“.

Конфедерацията като инструмент на синодалността

Папата също напомни на редовните каноници на Свети Августин за важността на тяхната Конфедерация, създадена от Йоан XXIII през 1959 г. и насочена към насърчаване на общението между конгрегации, които споделят една и съща харизма. Той подчерта целите на организацията и сред тях взаимната помощ между конгрегациите „по отношение на духовното измерение, формирането на младите хора, постоянното обучение и насърчаването на културата“. Франциск обясни, че чрез конфедерациите се избягва изолацията на отделните конгрегации, което е опасно.

Трябва да бъдем много внимателни, за да се предпазим от болестта на самореферентността и да пазим общението между различните конгрегации като истинско съкровище. Вие добре осъзнавате, че всички сте в една лодка и че „никой не гради бъдещето, като се изолира или само със собствените си сили, а разпознавайки се взаимно в истината на общението, което винаги е отворено за среща, диалог, слушане и взаимопомощ“. Практикуването на духовността на срещата: това е от съществено значение за живата синодалност в Църквата.

Адаптиране към обстоятелствата на времето

Освен това, уточни папата, богопосветеният живот „трябва да се адаптира към обстоятелствата на времето“, оттук и указанието към редовните каноници да се адаптират към различните места и култури, в които присъстват, „винаги в светлината на Евангелието и на тяхната собствена харизма“, защото паметта е добра, ако е плодотворна, в противен случай тя е археологическа, „превръща се в музейни експонати“, каза Франциск, „може би достойни за възхищение, но не и за подражание. Вместо това паметта за историята, за корените, „второзаконната памет“, както я нарече папата, „ни помага да живеем настоящето пълноценно и без страх да се отворим към бъдещето с обновена надежда“.

Накрая, папата призовава редовните каноници на Свети Августин да преразгледат своята харизма и да „укрепят общението на живота по примера на първата апостолска общност“, „предвестие за пълното и окончателно единение в Бог и път към него“.