Папата към дипломатите: мирът изисква защита на живота
Салваторе Чернуцио – Светла Чълъкова/Маня Кавалджиева - Ватикана
Войната в Украйна и „дирята от смърт и разруха“, която тя оставя, с хората умиращи не само от бомбите, но и от глада и студа. Политическото и социално напрежение в Бразилия, но също и в Перу и Хаити, насилието между израелци и палестинци, смъртното наказание в Иран, изключването на жените от образование в Афганистан. Но също трагедите на измъчена Сирия и Йемен с населението, унищожено от мини, тероризмът в Африка, конфликтите в Южен Кавказ, социалната, икономическата и политическата криза в Ливан, трагедията на миграциите, които превърнаха Средиземно море в гробище.
Трета световна война
В дългата си реч пред дипломатическия корпус, акредитиран към Светия Престол, по традиция приеман на аудиенция в началото на всяка година, папата „сглобява“ частите на отделните конфликти и напрежения, които понастоящем са налице на петте континента. Очертава се картина на „трета световна война“, дефинирана не само „на части“, но и глобална, „където конфликтите засягат пряко само някои региони на планетата, но по същество засягат всички“.
Отслабване на демокрацията
Пред този сценарий, папата насърчава да изградим заедно мира и да съживим отново тази демокрация, която, поради „нарастващата политическа и социална поляризация“, отслабва в различни страни, заедно с „възможностите за свобода, които тя позволява, макар и с всичките ограничения на една човешка система“. Перу, Хаити и през последните часове Бразилия, както се видя от вчерашното нападение на институциите, са пример за „заряда от напрежения и форми на насилие“, до които водят подобни поляризации.
Винаги трябва да се преодолява логиката на пристрастието и да се полагат усилия за изграждането на общото благо.
Споразумението с Китай
Размишлението на папа Франциск – „призив за мир в свят, който вижда нарастването на разделения и войни“ както самият той го определи - започна с неговата благодарност към посланиците за съболезнователните послания за кончината на Бенедикт XVI. Но също за удължаването на временното споразумение между Китай и Светия престол за назначаването на епископи.
Пожелавам тези отношения на сътрудничество да могат да се развият в полза на живота на Католическата църква и доброто на китайския народ.
„Всички сме губещи под ядрената заплаха“
След това мислите на папата се насочиха към енцикликата Pacem in terris, на която се чества 60-та годишнина от публикуването, написана от Йоан XXIII в контекста кубинската ракетна криза и опасността от ядрена война. „Човечеството бе на една крачка от собственото си унищожение, ако не беше надделял диалог. За съжаление ядрената заплаха все още се предизвиква днес, потапяйки света в страх и мъка“, подчерта Франциск. Затова той повтори, че „притежаването на атомни оръжия е неморално“, тъй като, както отбелязва Ронкали, „не е изключено непредсказуем и неконтролируем факт да предизвика искрата, която да задвижи военния апарат“.
Под заплахата от ядрени оръжия ние всички сме винаги губещи!
От тази гледна точка папа Франциск изрази особена загриженост относно задънената улица в преговорите по иранското ядрено споразумение и изрази надеждата за незабавно решение за „по-безопасно бъдеще“.
Прекратяване на войната в Украйна
След това папата говори за Украйна и осъжда нападенията срещу гражданските инфраструктури, които „водят до това хората да губят живота си не само поради бомбите и насилието, но и поради глад и студ“.
Днес мога единствено да подновя апела си за незабавно прекратяване на този безсмислен конфликт, чиито последиците засягат цели региони, дори извън Европа, поради последствията в областта на енергетиката и в сферата на хранителното производство, особено в Африка и Близкия изток.
Премахване на смъртната присъда в Иран
Папата не забравя и другите места на напрежение. Преди всичко Иран, където смъртното наказание продължава да се практикува (преди няколко дни станаха последните екзекуции), вследствие на демонстрациите, призоваващи за по-голямо зачитане на достойнството на жените.
Смъртното наказание не може да се използва за уж държавно правосъдие, тъй като това наказание не представлява възпиращ фактор, нито предоставя справедливост на жертвите, а само подхранва жаждата за отмъщение. Затова призовавам смъртното наказание, което винаги е недопустимо, защото застрашава неприкосновеността и достойнството на личността, да бъде премахнато в законодателствата на всички страни по света. Не можем да забравим, че до последния момент човек може да се обърне и да се промени.
Решението за „две държави“
Погледът се разшири и се насочи към Сирия, земя, все още измъчвана от бедност и санкции: „Възраждането на тази страна трябва да премине през необходимите реформи, включително конституционни", каза папата. Със същата загриженост той се позова на нарастването на насилието между палестинците и израелците, което причинява жертви и „пълно взаимно недоверие“. Франциск поиска статуквото на Йерусалим да бъде гарантирано и зачитано и в същото време, повтаряйки позицията, вече изразена от Светия престол, той изрази едно ясно желание:
Нека властите на Държавата Израел и тези на Държавата Палестина си възвърнат смелостта и решимостта да започнат пряк диалог, за да приложат решението за две държави във всички негови аспекти, в съответствие с международното право и всички съответни резолюции на Обединените нации.
Драмите на Африка, Кавказ и Близкия изток
В словото си Хорхе Марио Бергольо спомена ситуацията в Демократична република Конго, където ще пътува в края на януари като „поклонник на мира“ и където се надява насилието в източната част на страната да приключи. По същия начин папата се присъедини към вика за мир на народа в Южен Судан. След това той настоя за спазване на „прекратяването на огъня“ в Южен Кавказ, като поиска „освобождаването на военните и цивилни затворници“. Що се отнася до Йемен, папа Франциск осъди смъртта на цивилните граждани, причинена от мини, въпреки примирието, докато относно Етиопия той настоя за укрепване на ангажимента на международната общност за справяне с хуманитарната криза. Не липсва и безпокойството на папата за трагедиите, преживени от населението на Буркина Фасо, Мали и Нигерия, както и надеждата, че процесите на преход в Судан, Мали, Чад, Гвинея и Буркина Фасо ще се осъществят „в съответствие със законните стремежи на засегнатото население“. Изпълнен с болка е призивът за Мианмар, „която от две години преживява насилие, болка и смърт", както и за Корейския полуостров, за който надеждата е, да може да „изгради така желания мир и просперитет“.
Пълно разоръжаване
„Всички конфликти обаче показват смъртоносните последици от непрекъснатото прибягване до производството на нови и все по-съвършени въоръжения, понякога оправдано с мотива, че ако мирът е възможен днес, той може да бъде само мир, основан на равновесието на силите“, казва папата.
Трябва да се премахне тази логика и да се продължи по пътя на пълното разоръжаване, тъй като не е възможен никакъв мир там, където се разпространяват оръжията на смъртта.
Уважаване на жените, считани за „второкласни граждани“
За да „изтъчем отново тъканта на мира“, епископът на Рим призовава да тръгнем от истината, справедливостта, свободата, солидарността. Преди всичко, казва той, трябва да се уважава човешката личност, „с нейното право на съществуване и физическа цялост". Мислите са отправени преди всичко към жените, които и днес, в много страни, се считат за „второкласни граждани“ или са „предмет на насилия и злоупотреби, като не им се дава правото да учат, да работят, да изразяват своите таланти, за имат достъп до здравеопазване и дори до храна".
Жените могат да дадат своя незаменим принос в социалния живот и да бъдат първите съюзници за мира.
Не на аборта
А мирът също изисква човек да защитава живота си, благо, което сега е застрашено „твърде често дори от утробата, утвърждавайки едно предполагаемо право на аборт“, каза папа Бергольо. „Никой обаче не може да претендира за права върху живота на друго същество, друго човешко същество, особено ако то е безпомощно и следователно лишено от всякаква възможност за защита“. Призивът е към „съвестта на мъжете и жените с добра воля, особено тези с политически отговорности, да работят за защита на правата на най-слабите и за изкореняване на културата на изхвърлянето, която за съжаление засяга и болните, хората с увреждания и възрастните хора“.
Страхът от живота
По принцип, посочи Франциск, има „страх“ от живота, същият, който срещаме при създаването на семейство и раждането на деца. Италия е пример за „опасен спад в раждаемостта", посочи папата. „Страховете намират храна в невежеството и предразсъдъците, за да се изродят лесно в конфликти", добави той.
Образованието, противоотрова срещу страха
Противоотровата е образованието: „То изисква винаги пълно уважение към човека и неговата естествена физиономия, избягвайки налагането на нова и объркана визия за човешкото същество“.
Недопустимо е част от населението да бъде изключено от образование, както се случва с афганистанските жени.
Все още по темата за образованието, папата отправи настойчив призив към държавите: „Нека имат смелостта да преобърнат неудобното и асиметрично съотношение между обществените разходи, отредени за образованието, и средствата, предназначени за въоръжаване!“.
Религиозната свобода
Със същата сила, папата призовава религиозната свобода да бъде всеобщо призната, тъй като „е тревожно, че има хора, които са преследвани само защото публично изповядват вярата си“. И това става и в страни, където християните не са малцинство. Религиозната свобода, която не може да бъде сведена до обикновена свобода на преклонение, е едно от минималните изисквания, необходими за достоен живот и правителствата имат задължението да я защитават и да гарантират на всеки човек, съвместимо с общото благо, възможността да действа според съвестта си и в сферата на обществения живот и при упражняването на професията.
Наистина, религията „е действителна възможност за диалог и среща между различни народи и култури“, уверява папа Франциск, припомняйки Документа за човешкото братство, подписан през 2019 г. в Абу-Даби.
Мултилатерализъм
Наред с диалога, това, от което се нуждае този разделен свят, е справедливостта, която конкретно се свежда до мултилатерализъм, който също е в криза, както явно показа това именно конфликтът в Украйна: „Това изисква реформа на органите, които му позволяват да функционира, стига те наистина представляват нуждите и чувствата на всички народи, като се избягват механизми, които да придават по-голяма тежест на едни, в ущърб на други“.
Следователно не става въпрос за изграждане на съюзни блокове, а за създаване на възможности, така че всички да могат да водят диалог.
Идеологическите колонизации
„Заедно можем да вършим много добро“, увери папа Франциск, само помислете – каза той - за „похвалните инициативи“ в полза на мигрантите и разоръжаването или за борбата с бедността и изменението на климата. „В последно време обаче различните международни форуми са белязани от нарастващи поляризации и опити за налагане на една единствена мисъл, която пречи на диалога и маргинализира различно мислещите“. Рискът е едно „отклонение, което все повече приема лицето на идеологически тоталитаризъм, който – каза епископът на Рим – насърчава нетолерантността към онези, които не се присъединяват към предполагаемите позиции на „прогрес“, които в действителност изглежда водят по-скоро до общ упадък на човечеството, с нарушаване на свободата на мисълта и съвестта“.
Те са онова, което Франциск определи в миналото като „форми на идеологическа колонизация“. Те, каза той, създават „директна връзка между предоставянето на икономическа помощ и приемането на такива идеологии“. И затрудняват дебата в международните организации, установявайки „силови отношения“.
За колонизацията папата говори и относно драмите, преживяни от коренните населения. Драми, които - припомни той - успя да изпита лично по време на пътуването си до Канада през юли. „Взаимните възбрани и вето само подхранват допълнителни разделения“, каза той.
Помощ за мигрантите
И накрая, поканата на папата е за солидарност, споделена солидарност, защото, както ни научи пандемията, „никой не може да се спаси сам“: „Живеем в свят, толкова взаимосвързан, че действията на всеки в крайна сметка оказват отражение върху всички“. По-специално, папата призова за по-голям и по-целенасочен ангажимент по въпроса с миграцията. Разрешаването му като „въпрос, за който се работи безразборно“ не е допустимо“. Достатъчно е да се погледне към Средиземно море:
Тези разбити животи са емблемата на корабокрушението на нашата цивилизация
„В Европа трябва спешно да се укрепи регулаторната рамка чрез одобрението на Новия пакт за миграцията и убежището, така че да могат да се прилагат адекватни политики за прием, придружаване, насърчаване и интегриране на мигрантите“, каза Франциск.
Достойнство на труда и ангажимент за общия дом
И още, призовава за „възвръщане на достойнството на труда и на предприятието, водейки борба с всички форми на експлоатация, която в крайна сметка третира работниците като стока“ и да се полагат усилия за общия дом, като се имат предвид последиците от изменението на климата, които причиняват опустошение, както се случи в Пакистан.
Ближният не е враг, с когото да се борим
„Изграждането на мир изисква да няма място за посегателство върху свободата, целостта и сигурността на други държави, независимо от тяхното териториално разширение или техния отбранителен капацитет“, заключава папата. „Това е възможно, ако във всяка отделна общност не надделява културата на потисничество и агресия, която води до това да гледаме ближния като враг, с когото да се борим, а не като брат, когото да приемем и да прегърнем“.
Папата пояснява, че „винаги е необходимо да се преодолее логиката на пристрастието и да се работи за изграждането на общото благо“
