Папата: технологията не може да замени човешкия контакт

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Промяната на условията на живот на човека в технологичния свят; влиянието на новите технологии върху самото определение за „човек” и за „връзка”; понятието „знание“ и неговите последствия. Три предизвикателства и един „голям ангажимент“: да се даде отговор от гледна точка на сложността, на трансдисциплинарния диалог и сътрудничеството между различните индивиди. Това посочи папата пред членовете на Папската академия за живота, приети в зала „Консистория“ по повод провеждането на пленарното заседание на тема “Convergin on the person. Emerging Technologies for the Common Good” (С поглед към човека. Нови технологии за общото благо“).

Бързина и взаимозависимост

Бързото развитие на техническите средства прави по-интензивна и очевидна взаимната връзка между човека и „общия дом“, отбеляза Франциск, като насърчи да „се обръща внимание на бързината на преобразованията и на взаимодействието между промените“:

Силата и бързината на намесите са такива, че водят до значителни промени, както в околната среда, така и в условията на живот на хората, с последици и развития, които не винаги са ясни и предвидими. Това показват различните кризи, от пандемията до енергийната криза, от климатичната до миграционната криза, чиито последици се наслагват една върху друга, като се усилват взаимно. Здравословното технологично развитие не може да не държи сметка за тези сложни взаимоотношения.

Личност, съзнание, тяло и култура

Новите технологии също така оказват значително влияние върху дефиницията за човек и връзка. Епископът на Рим посочи, че „технологичната форма на човешкия опит се разпространява все повече всеки ден: в разграничаването между „естествено“ и „изкуствено“, „биологично“ и „технологично“, критериите, по които да се разграничи това което е свойствено за човека и за техниката, стават все по-трудни“. Оттук и неотложността за „сериозно замисляне за самата стойност на човека“:

Необходимо е по-конкретно решително да се потвърди важността на понятието за лична съвест като релационен опит, който не може да пренебрегне нито телесността, нито културата. С други думи, в мрежата от взаимоотношения, както субективни, така и общностни, технологията не може да замени човешкия контакт, виртуалното не може да замени реалното и дори социалните мрежи не могат да заменят социалната сфера.

Общността и общото благо

Връзката човек-общност има все по-сложни етични последици в процесите на научни изследвания. Папа Франциск посочи по-специално здравния сектор, където „качеството на информацията и на помощта, оказвана на индивида, до голяма степен зависи от събирането и проучването на наличните данни“.

Тук трябва да се справяме с проблема за съгласуване на поверителността на личните данни и споделянето на информацията, която се отнася до тях, в интерес на всички. Наистина би било егоистично да искаме да получаваме грижи с най-добрите средства и умения, с които разполага обществото, без да допринасяме за тяхното увеличаване.

Зачитане на отделните култури

Папата насърчи да се зачитат отделните култури, особено когато има тенденция технологията да се налага като универсален и хомогенен език и култура:

Докато усилията трябва да са насочени към това „всеки да може да расте по начина, който  му е присъщ, развивайки собствените способности за иновации, като се започне от ценностите на собствената култура“.

С човешки мащаби

Според Франциск е важно да се насърчават знания с човешки мащаби, защото „видът съзнание, което прилагаме на практика, вече има морални последици“. Следователно изглежда „ограничаващо да се търсят обясненията на явленията само чрез характеристиките на отделните елементи, които ги съставят". „Необходими са по-разчленени модели“, потвърди папата, като пожела да се обърне внимание на „връзката от отношения, от които са изтъкани отделните явления“.

Парадоксално е, например, позовавайки се на технологии за подобряване на биологичните функции на даден субект, да се говори за „обогатен" човек, като се забравя, че човешкото тяло препраща към цялостното благо за човека и следователно не може да бъде идентифицирано само с биологичния организъм. Грешен подход в тази област всъщност води не до „обогатяване“, а до „потискане“ на човека.

Теология и междурелигиозен диалог

Теологията „може да допринесе“ според папата „за дефинирането на нов хуманизъм и за насърчаване ва взаимното изслушване и взаимното разбиране между наука, технология и общество“. По същия начин Франциск призова Папската академия да продължава да има предвид „важността на приноса на диалога между големите религиозни традиции“ и тяхната вековна мъдрост. „Задачата, която имате, е огромна“, подчерта папата като добави, че „Господ, който обича живота, не ни изоставя“.