Послание на Светия отец за Великия пост - 2023 година
Скъпи братя и сестри !
Евангелията на Матей, Марко и Лука звучат в съгласие, когато разказват епизода за Преображението на Исус. В това събитие ние виждаме отговора на Господ за проявеното неразбиране към Него от страна на учениците Му. Всъщност малко преди това се бе случил сериозния сблъсък между Учителя и Симон-Петър, който след като бе изповядал вярата си, че Исус е Христос, Божият Син, той отблъсна Неговото известяване за страданието и кръста. Исус го завърна със сила: « Махни се от Мене, Сатана! Ти Ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото» (Мт 16, 23). И ето че « шест дена по-късно Исус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина.» (Мт 17, 1).
Евангелието за Преображение Господне се проповядва всяка година, във втората неделя на Великия Пост. Всъщност през това литургично време Господ ни взема със Себе си и ни извежда насаме. Дори нашите всекидневни дейности да изискват да си останем на обичайните места, живеейки в едно ежедневие, често пъти повтарящо се и скучно, по време на Великия пост ние сме поканени да се изкачим “на една висока планина” с Исус, за да изживеем със Светия Божи Народ опита на една специална аскеза.
Аскезата на Великия Пост е едно усилие, винаги движено от Благодатта, за да преодолеем нашата липса на вяра и нашата съротива да следваме Исус по пътя на Кръста. Точно от каквото се нуждаеха Петър и останалите ученици. За да задълбочим нашето познание за Учителя, за да разберем и приемем в пълнота Тайната на Божественото спасение, осъществено в цялостното себеотдаване с любов, трябва да се оставим Той да ни води насаме и нависоко, като се откъснем от посредствеността и суетата. Трябва да поемем на път, по пътека, която се изкачва, която изисква усилие, жертва, концентрация, като планински поход. Тези условия са важни и за синодалния път, в който ние сме ангажирани като Църква. За нас ще бъде добре да размишляваме върху тази връзка, която съществува между аскезата на Великия Пост и синодалния опит
За това “оттегляне” на планината Тавор, Исус взема със Себе Си трима ученици, избрани да бъдат свидетели на едно уникално явление. Той иска това преживяване на благодатта да не бъде самотно, а споделено, както и целият ни живот на вяра. Исус, ние трябва да Го следваме заедно. И заедно, като Църква пътуваща във времената, да живеем Литургичната година и в нея Великия Пост, вървейки заедно с тези, които Господ е поставил до нас, като спътници в това пътуване. По аналогия с изкачването на Исус и учениците Му на Тавор, ние можем да кажем, че нашият път за Великия Пост е “синодален”, защото ние го изпълняваме заедно по същия начин, като ученици на един Учител. Освен това, ние знаем, че Самият Той е Пътят и следователно независимо дали в литургичния маршрут или в този на Синода, Църквата не прави нищо друго, освен да навлиза все по-дълбоко и пълно в Тайната на Христос Спасителя.
И стигаме до кулминационния момент. Евангелието разказва, че Исус «се преобрази пред тях - лицето Му засия, като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина» (Мт 17, 2). Ето го “върхът”, целта на пътя. В края на изкачването, когато вече са на планината с Исус, на тримата ученици е дадена благодатта да Го видят в Неговата слава, сияещ от свръхестествена светлина, която не идваше отвън, а която се излъчваше от самия Него. Божествената красота на това явление беше несравнимо по-голяма от цялата умора, която учениците биха могли да натрупат, за да се изкачат на Тавор. Както при всеки взискателен планински поход, трябва изкачвайки се да държим под око пътеката, но панорамата, която се разстила на края пред тях ги изненада и възнагради чрез своето очарование. Синодалният процес също често изглежда труден и понякога ние бихме могли да се обезсърчим. Но това, което ни очаква в края е без всякакво съмнение нещо очарователно и изненадващо, което ще ни помогне да разберем по-добре волята на Бога и нашата мисия в служба на Неговото Царство.
Опитът на учениците на Тавор се обогатява още повече, когато до Преобразеният Исус се появяват Мойсей и Илия, които олицетворяват Закона и Пророците (виж Мт 17, 3). Новостта за Христос е изпълнението на Стария Завет и обещанията; тя е неделима част от историята на Бога с Неговия Народ и чрез нея се разкрива дълбокия смисъл. При това, синодалното пътуване е вкоренено в традицията на Църквата и в същото време е отворено към новостта. Традицията е извор за вдъхновение, за да се търсят нови пътища, избягвайки противоположните изкушения на обездвижването и импровизираните експерименти.
Аскетичният път на Великия Пост, както и синодалният път, и двата пътя имат за цел - Преображението, личното и църковното. Едно преобразяване, което и в двата случая намира своя модел в този на Исус и се осъществява чрез благодатта на Неговата Пасхална Тайна. За да може това преобразяване да се изпълни в нас през тази година, бих искал да предложа две “пътеки”, които да следваме, за да се изкачваме с Исус и да достигнем заедно с Него до нашата цел.
Първата се отнася до повелята, която Бог-Отец отправя към учениците на Тавор, докато съзерцават Преображението на Исус. Гласът идващ от облака казва: «Него, слушайте!» (Мт17, 5). Впрочем първото указание е прекалено ясно: да слушаме Исус. Великият Пост е време на благодат, в рамките, на което ние започваме да слушаме Този, Който говори. И как ни говори Той? Преди всичко в Божието Слово, което Църквата ни поднася в Литургията: нека да не Го оставяме, това Слово да попадне в празнотата. Ако ние не можем всеки ден да вземаме участие в Месата, нека да четем библейските Четива ден след ден, включително с помощта на интернет. В допълнение към Писанията, Господ ни говори чрез братята, особено чрез лицата и историите на тези, които се нуждаят от помощ. Но аз бих искал да добавя още един аспект, много важен в синодалния процес : слушането на Христос минава също така през слушането на братята и сестрите в Църквата, това взаимно изслушване, което е основната цел по време на определени фази, но което във всеки случай, винаги остава незаменимо в метода и стила на една синодална Църква.
Чувайки гласа на Отца, «учениците паднаха по очи и много се уплашиха. А Исус се приближи, докосна ги и рече: “Станете и не се бойте”. Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого, освен Исус » (Мт 17, 6-8). Това е второто указание за Великия Пост тази година: не се приютявайте в религиозност - съставена от необикновени събития, от подсказващи преживявания, поради страха да се изправите пред реалността с нейните всекидневни усилия, нейните трудности и нейните противоречия. Светлината, която Исус показва на учениците Си е предчувствие за пасхалната слава, към която трябва да вървим, като Го следваме, “Самият Него”. Великият Пост е ориентиран към Пасха: “оттеглянето” не е самоцел, но ни подготвя да живеем с вяра, надежда и любов, страданието и кръста, за да достигнем до Възкресението. Дори синодалното пътуване не трябва да ни заблуждава, че ние сме го постигнали, когато Бог ни дава благодатта на определени силни преживявания на общение. Така също Бог ни повтаря: «Станете и не се бойте!». Нека слезем отново в равнината и нека благодатта, от която ще почерпим опит да ни подкрепя, за да бъдем синодални творци в обикновения живот на нашите общности.
Скъпи братя и сестри, Нека Светият Дух да ни даде да изживеем Великия Пост тази година в аскезата с Исус, за да почерпим опит от Неговото Божествено великолепие и така утвърдени във вярата да продължим заедно по пътя с Него, Който е Слава за Своя народ и светлина за народите.
Рим, Свети Йоан Латерански, 25 януари 2023, празника на Обръщането на Свети Павел.
