Папа Франциск: искам да отида в Аржентина

Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана

Пътуването до Аржентина, надеждата за промяна във Венецуела и осъждането на „грубата диктатура“ в Никарагуа. Погледът на Франциск в интервюто, дадено за аржентинския информационен сайт „Infobae“, е насочен преди всичко към Централна и Южна Америка, няколко преди честването на десетте години от неговия понтификат. В разговора, провел се в религиозния дом „Санта Марта“ със собственика на портала Даниел Хадад, папата варира от геополитически теми, като войната в Украйна, до църковни въпроси, като подхода към хората с хомосексуална ориентация и ролята на жените, до по-лични проблеми, като защо вече не гледа телевизия.

Ситуацията в Никарагуа

По-специално, папата говори за трудностите, които в момента изпитват хората и църквата в Никарагуа, където нунцият беше изгонен и шествията за Страстната седмица са забранени, както и постоянните атаки срещу епископи и свещеници. Папата осъжда липсата на баланс на тези, които ръководят страната, и цитирайки епископа на Матагалпа, монсеньор Роландо Алварес, осъден на 26 години затвор, за когото той говори на молитвата „Ангел Господен“ от 12 февруари, той добавя: „Имаме епископ в затвора. Много сериозен човек, много способен. Той пожела да даде своето свидетелство и не прие изгнанието. Това е нещо, което не е в линия с това, което преживяваме, все едно да пренесем комунистическата диктатура от 1917 г. или тази на Хитлер от 1935, да донесем тези същите тук, нали? Те са своеобразни груби диктатури. Или, ако използвам хубава аржентинска дефиниция, guarangas (груб)“.

Пътуването до Аржентина

Говорейки за Аржентина, неизбежен е въпросът за евентуално пътуване до родната му страна. „Беше планирано за декември 2017 г.“, обяснява Хорхе Марио Берголио, повтаряйки това, което вече беше казал при връщането от Ирак: „Първо трябваше да отидем в Чили, след това в Аржентина и Уругвай. Това беше програмата. Но какво стана? Точно тогава имаше избори. Така че трябваше да преместим Чили за декември и след това да отидем в Аржентина и Уругвай през януари. През януари дори не можете да намерите котката… След това програмата беше сменена и бяха посетени Чили и Перу. А Аржентина и Уругвай бяха оставени за по-късно… Няма отказ за визитата – потвърждава папата –. В никакъв случай. Пътуването беше планирано. Отворен съм за възможността... Искам да отида в Аржентина“.

Режимът във Венецуела и войната в Украйна

След това Франциск насочва погледа си към Венецуела, заявявайки, че вижда искрица надежда, че режимът може да бъде сменен: „Мисля, че е така – заявява той – защото историческите обстоятелства са тези, които ще ги принудят да променят начина си на диалог... Никога не затварям вратата за възможни решения. Напротив, насърчавам ги”.

Папата е по-предпазлив относно решението на войната в Украйна: „Всички работят за това. Всички работят“, казва той. „Моди (премиерът на Индия, бел. ред.) може да направи нещо, не знам. Знам, че има няколко управляващи, които се действат. Има една израелска група, която се справя добре. Но не знаем до какво ще доведе“.

Приемането на хомосексуални хора

Хомосексуални, разведени и повторно встъпили в брак, жени, безбрачие са другите теми, които папата засяга в интервюто. Относно приемането на хората с хомосексуална ориентация, Франциск се позовава директно на думите на Исус: „Великият отговор беше даден“ от Него, казва той. "Всеки. Всеки. Всичко вътре. Когато „изтънчените” пожелаха да отидат на тържеството, Той изпрати хората да отидат по кръстопътищата и да извикат всички добри, лоши, стари, млади, деца, всички. Всеки. Църквата е за всички. И всеки решава позицията си пред Господа със силата, която има. Това е една Църква на грешниците."

„Не знам къде е Църквата на светците, тук всички сме грешници“, повтаря папата и както при първото си пътуване до Рио де Жанейро през 2013 г. казва: „Кой съм аз, за ​​да съдя човек, ако той има добра воля, нали? Ако е по-подобен на някои от бандата на дявола, добре, нека го защитим малко. Но днес се обръща голямо внимание към този въпрос. Исус призовава всички и всеки решава отношенията си с Бог както може или както иска, кога иска кога не може, но Господ винаги чака”.

Ролята на жените

В същия дух папата, говорейки за тайнствата за разведените и повторно встъпили в брак – централна тема на Синода за семейството от 2014-15 г. – припомня „съвестта на епископа“ и предлага на разделените двойки „да отидат при техният епископ, да отидат и да представят тяхното положение“.

Що се отнася до жените, той подчертава факта, че сега броят на тези, които работят в Църквата, е по-голям: необходима стъпка напред, защото „мачизмът е лош“, казва той. „Понякога безбрачието може да доведе до мачизъм. Един свещеник, който не знае как да работи с жени, му липсва нещо, той не е зрял. Ватикана имаше много мачизъм, но това е част от културата, никой не е виновен. Винаги е било така“. Но сега нещата се променят: „Те, жените, имат друга методология. Те имат чувството за време, за очакването, за търпението, различно от мъжете. Това не омаловажава мъжете, те са различни. И трябва да се допълват взаимно“.

„Дисциплината“ на целибата

Именно за целибата в Западната църква папа Франциск се спира, за да обясни: „Това е временно предписание ... То не е вечно като свещеническото ръкоположение ... Целибатът, от друга страна, е дисциплина“. „Следователно може да бъде преразгледан?“, пита интервюиращият. „Да“, отговаря папата.

Лоши съпротивления

След това Хадад цитира 92-годишния кардинал Хулиан Херанц, който казва, че от шестимата папи, с които е сътрудничил, „може би дяволът е работил с двама, Павел VI и Франциск, винаги за да разделя Църквата и да възпрепятства разпространението на Евангелието“. „Не мога да преценя дали е вярно или не“, е отговорът. „Но понякога има съпротива, но от лош вид. Не добрият. Защото добрата съпротива е, че ако направя добър проект, ще го разгледаме, ще го обсъдим. Лошата съпротива е това, което се обсъжда тук и се връща назад, търсейки и предателството. Но или съм наивен, или не ги слушам”. Има такива неща в Църквата, те са там, в един ъгъл, скрити”: „На ръба на разкола, това е лошото – коментира папата –. Например случаят с един известен американски епископ, който беше нунций. Не се знае дали този човек е католик или не, той е на границата. Тези не добре управлявани съпротиви. В Църквата от самото начало има съпротива”. „Когато ме критикуват директно, аз го оценявам - добавя той -. Понякога не ми харесва, но го оценявам“.

Обетът да не гледа телевизия

Оттук и въпроса за обета, даден преди тридесет и три години на Дева Мария от Кармил, да не гледа телевизия. Беше 15 юли 1990 г. – споделя папата - и докато бях с общността по телевизията, излъчваха неща, които не са добри за сърцето. Не греховните неща, а онези релативизми, които отслабват сърцето”. На следващия ден, на литургията за Дева Мария от Кармил, Франциск е почувствал „че не трябва да я глед, без никакъв проблем“. Така че казва „стига“ на телевизията, с малки изключения.