Папа Франциск: Църквата е симфония от звания

Всяка година, на четвъртата Пасхална неделя, известна още като Неделята на Добрия пастир, папа Франциск публикува своето послание за Световния молитвен ден за званията. Тази година Денят се отбелязва на 30 април, неделя. В посланието си за 60-ия Световния молитвен ден за званията, папата размишлява върху темата „Призвание: благодат и мисия“, като изтъква: „Този ден е ценна възможност да си припомним, че Господният призив е благодат, пълен дар и в същото време задача да донесем Евангелието на другите”.

Алесандро Ди Бусоло – Димитър Ганчев – Ватикана

Религиозното призвание или призивът на Господ към „всеки в днешния свят“ е благодат, „безвъзмезден дар“ и в същото време „задължение да излезеш", за да разнасяш Евангелието -  една задача и „източник на нов живот, една истинска радост“. Това пише папа Франциск в посланието си за Световния ден на молитва за званията, който се отбелязва за шейсети път в неделя, 30 април. Това е „провиденциална“ инициатива, припомня папата, създадена от Свети Павел VI през 1964 г., по време на Втория Ватикански събор, която тази година ни кани да размишляваме върху темата „Призвание: благодат и мисия“.

Призовани да  разширят пространствата на Божията любов

С пожеланието „всички планирани инициативи „да укрепят чувствителността към званията в нашите семейства, в енорийските общности и в богопосветения живот, в църковните асоциации и движения“, Франциск изразява надеждата, че „Духът на възкръсналия Господ ще ни отърси от апатията и ще ни дари съчувствие и съпричастност, за да живеем обновени всеки ден като деца на Бог-Любов. Това означава да бъдем „генеративни в любовта”, и „способни да внесем живот навсякъде, особено там, където има изключване и експлоатация, нищета и смърт, за да се разширяват пространствата на любовта и Бог да царува все повече в този свят”. Ние сме призвани, пояснява папата темата, избрана за Деня, „да свидетелстваме вяра, която силно обединява „живота на благодатта, чрез Тайнствата и църковното общение, и апостолството в света“. Така християнинът, оживяван от Светия Дух, „позволява да бъде предизвикан от екзистенциалните периферии и е чувствителен към човешките драми“, като не забравя, „че мисията е Божие дело и не се извършва сама, а в църковно общение“.

Фантазията на Божия призив е безкрайна

Както пише апостол Павел в Посланието до ефесяните, Бог „ни избра преди сътворението на света да бъдем святи и непорочни“, следователно Той ни „зачева“ по свой образ и подобие „и иска да бъдем неговите деца“, пише  папата в посланието. „Ние сме създадени сме от Любов, за любов и с любов, и сме създадени да обичаме”. Папа Франциск припомня Божия призив към него от 21 септември 1953 г.: „Докато отивах на годишния студентски празник, изпитах желание да вляза в църквата и да се изповядам. Този ден промени живота ми и остави отпечатък върху него, който продължава и до днес". „Въображението на Бог, който ни призовава, е безкрайно“, подчертава папа Бергольо. Това може да бъде „в ситуация на бедност, в момент на молитва, благодарение на ясното свидетелство на Евангелието, на четене, което отваря ума ни, когато слушаме Божието Слово и го чувстваме отправено към нас, в съвета на брат или сестра, които ни придружават, във време на болест или траур...”

Няма призвание без мисия

И Божията инициатива очаква нашия отговор, защото призванието е „преплитането на Божествения избор и човешката свобода“, посочва папата. Призив, който ни отваря към Бог и към другите: „Бог призовава чрез любов и ние, благодарни, отговаряме с любов“. Но този призив „включва изпращане“, защото „няма призвание без мисия. И няма щастие и пълна себереализация, без да предложим на другите новия живот, който сме намерили“. Франциск цитира апостолическото насърчение Evangelii gaudium в което обяснява, че всички кръстени могат да кажат: „Аз имам мисия на тази земя и затова съм в този свят“.

Да свидетелстваме преживяването с Исус

Мисията за всички нас, християните, продължава Франциск, е „да свидетелстваме с радост, във всяка ситуация, с отношение и думи, за това, което преживяваме, когато сме с Исус и в неговата общност, която е Църквата“. Конкретно това се изразява „в материални и духовни дела на милосърдие, в приветлив и смирен начин на живот, който подтиква към близост, състрадание и нежност, вървейки срещу течението на културата на отхвърляне и безразличие“. Защото „ядрото“ на християнското призвание е „да подражаваш на Исус Христос, който дойде да служи, а не да Му служат“.

Призовани да станем и тръгнем бързо, с пламенно сърце

Това мисионерско действие не произтича само „от нашите способности“ или воля, но „от дълбоко преживяване с Исус“, подчертава папата в посланието. Само тогава можем да станем свидетели като двамата ученици от Емаус, които с пламнали сърца слушат Исус, докато им обяснява Писанията по пътя. Папата изразява надеждата, че това ще се случи и по време на СМД в Лисабон, който той очаква с радост: „следвайки темата „Мария стана и отиде бързо“, взета от Евангелието на Лука (1,39), всеки да се почувства призван да стане и да тръгне бързо, с пламенно сърце!"

Църквата, „симфония“ от звания

И накрая, папа Франциск пише, че Църквата е „Ekklesía“, гръцки термин, който означава „събрание от хора, призовани“, за да формират общността на мисионерите ученици на Исус Христос. „В Църквата, всички ние сме служители според различните призвания и харизми“. Всъщност, „призванието за себеотдаване в любов, общо за всички, се оформя „в живота на миряни християни, мъже и жени, ангажирани да изграждат семейството като малка домашна църква и да обновяват различните среди на обществото с квас на Евангелието“, посочва папата. Но също и „в свидетелството на богопосветените мъже и жени, всички отдадени на Бог за своите братя и сестри като пророчество за Божието царство“; в ръкоположени служители, дякони, свещеници и епископи, „поставени в служба на Словото, на молитвата и на общението на светия Божи народ“. И само в отношението с всички останали, „всяко конкретно призвание в Църквата“ се проявява „със своята собствена истина и богатство“, защото Църквата „е симфония от призвания, обединени и различни в хармония“, изходяща, за „да озари света с новия живот на Царството Божие“.