Франциск: нека молим Бог за дара на мира в Мианмар

Андреа Де Анджелис – Светла Чалъкова - Ватикана

Смирение, радост и удивление. Това са трите добродетели на мисионера, които папата подчерта, обръщайки се към повече от две хиляди вярващи, дошли на поклонничество от епархията на Крема, Италия, водени от монсеньор Даниеле Джаноти, епископ на ломбардския град от 2017 г. Франциск припомни как тази „отдавна планирана“ среща беше отложена „заради пандемията“, отлагане, което обаче съвпадна със седемдесетте години от мъченическата смърт на блажени отец Алфредо Кремонези, мисионер от Крема, убит в Мианмар на 7 февруари 1953 г.

Молете се за мир в Мианмар

След това папата спомена мястото на мъченичеството на блажен Кремонези, Доноку – днес Кхяукпон – и именно „в това планинско село свещенищът е работил през по-голямата част от живота си“, място, на което той се връща няколко пъти „въпреки хилядите трудности и опасности, за да бъде близо до своя народ и да изгражда и възстановява това, което войната и насилието продължават да унищожават“. Насилие, което все още разстройва живота на населението на Бирма, към което насочи мислите си:

Както знаете, това е размирна земя, която нося в сърцето си и за която ви каня да се молите, просейки Бог за дара на мира.

Универсален човек, за всеки

Франциск проследи характеристиките на блажения, започвайки от това, което се открояа със сила от неговия характер, от една харизма, която има много добродетели, типични за неговата земя:

Човек е поразен от упоритостта на отец Алфредо, с която той упражняваше своето служение, дарявайки се безсметно и  и без да се пести за доброто на хората, които са му поверени, вярващи и невярващи, католици и некатолици. Универсален човек, за всеки. Така той със сигурност въплъщава по образцов начин солидните добродетели на своята област Крема: силно благочестие, щедра работа, прост живот и мисионерски плам.

След това епископът на Рим подчерта смелостта на блажения, любовта към малките, онази способност да продължава да работи за доброто до мъченичеството

Той отдаде себе си за възпитанието на младите хора и не се уплаши или обезсърчи от  недоразумения и жестока опозиция, до изстрелите на картечницата, които го убиха.

Наследство, поверено на всички християни

След това папата обърна внимание на факта, че дори крайното насилие, убийството на отец Кремонези, не е попречило за разпространението на неговото послание за мир, не е заглушило гласа му:

Всъщност той продължава да говори чрез онези, които последваха неговите стъпки: сред тези мисионери днес присъства отец Андреа Мандонико и дори да не яспя да бъде тук с нас, нека не забравяме отец Пиерлуиджи Макали, затворник от две години в Нигер и Мали, за чието освобождение се молихте толкова много! Мисионерският глас на отец Алфредо обаче не е поверен само на тях: той е поверен на всички нас, на всички вас, на вашите думи и преди всичко на вашия живот като християнска общност.

Характеристиките на мисионера

Цитирайки думи от писанията, оставени от блажения за мисионерския дух, където „да се види обръщането на душите“ се определя като „най-голямото от всяко чудо“, Франциск прикани да се ръзмишлява върху някои важни характеристики на мисионера:

Смиреното съзнание, че си малък инструмент във великите Божии ръце; радостта от изпълнението на „прекрасна работа“, събирайки братя и сестри с Исус; удивлението пред това, което самият Господ прави в онези, които Го срещат и приемат. Смирение, радост и удивление: три красиви черти на нашето апостолство във всяко условие и житейско състояние.

Бедни и богати пред Бог

Всеки верен, всички верни заедно допринасят за постигането на това, което папата определи като „съкровището на Църквата“:

Перифразирайки Свети Лаврентий, дякон и мъченик на Римската църква, можем да кажем, че това е съкровището на Църквата: да, съкровището на Църквата сте вие, това сме ние, всички бедни пред Бог и всички богати в Неговата безкрайна любов , което се отразява по уникален начин в очите на всеки един, на което ние сме свидетели и мисионери.

Общностен път

И накрая, насърчението да се продължи по това „общностно пътуване, всички заедно“, път, в който поканата е „да не се страхуваме да превеждаме древни ценности на съвременни езици“, да бъдем „пазители на творението“, с особено внимание към най-слабите:

Не забравяйте възрастните, най-слабите, особено бедните и болните; приканвам ви да се вслушвате в тях, защото има какво да научите от тези, които знаят какво е живот, умора и страдание