Папата: да обичаме Исус във всеки забравен и отхвърлен човек
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
На площад „Свети Петър“ през днешната неделя присъстваха около 60.000 вярващи. Те приветства папа Франциск, който ден след като бе изписан от болницата „Джемели“, не се отказа да предстоятелства честването на Цветница (или Палмова неделя), с която започва Страстната седмица. Около обелиска на площада, папата благослови маслиновите клонки, които мнозина държаха в ръцете си, след което последва четенето на откъса от Евангелието на Матей, в който се разказва за влизането на Христос в Йерусалим, докато тълпата акламира: „благословен, Който иде в име Господне".
Последва процесията на съслужващите литургията кардинали, епископи и свещеници, сред редиците от вярващи, към преддверието на базиликата, за началото на литургията, следвани от папа Франциск в своя папамобил. На олтара присъства честващият тържествената церемония кардинал Леонардо Сандри, заместник-декан на Колегията на кардиналите.
Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
Литургията за днешната неделя припомня последните часове от живота на Христос, до смъртта Му. И думите, единствените изречени от Исус на кръста, ни показват колко голямо е страданието, преживяното от Него: „Боже мой, Боже мой защо си Ме оставил?“. Тези думи от Евангелието на Матей за страданията на Исус, папа Франциск постави на централно място в своята проповед. Папата припомни, че страданията Христови са били физически, от бичуването до разпъването на кръста, както и страдания на душата, като предателството, присмеха, бягството на учениците. При всички обстоятелства, отбеляза папата, Исус е могъл да разчита на близостта на Отца. Но после, преди да умре, Той извиква: „Боже мой, Боже мой защо си Ме оставил?". Франциск коментира:
Ето най-мъчителното страдание, това е страданието на душата: в най-печалния час, Исус се чувства изоставен от Бог. Никога преди това не бе наричал Отца с общото име Бог. Никога. Отче... За да ни предаде силата на този факт, Евангелието цитира думите и на арамейски: единствените, изречени от Исус на кръста, които стигат до нас на оригиналния език. Преживяването е реално, това е крайното огорчение, тоест изоставянето на неговия Отец, изоставянето на Бог. Господ стига дотам да страда от любов към нас, когато за нас е трудно дори да разберем. Не е лесно да се разбере това... Той вижда небето затворено, изпитва горчивата граница на живота, потъването на съществуванието, рухването на всяка сигурност: той извиква „въпросът на въпросите".
Исус чувства пропастта на Божието отдалечаване, но това не е краят
Франциск обясни, че глаголът „изоставям“ в Библията „се появява в моменти на екстремна болка“, „в най-драстичните срутвания на връзките“. Папата посочи, че Исус, който пое цялото зло на света на своя кръст, накрая „изпита най-непознатата за него ситуация: далечността на Бог“. Той направи това за нас, за да бъде винаги до нас, за да не ни оставя никога сами:
Той направи това за мен, за теб, защото когато аз, ти или някой друг, се види притиснат до стената – това е лошо... да бъдеш притиснат до стената – попаднал в задънена улица, потънал в пропастта на изоставянето, погълнат от водовъртежа на многото „защо", останали без отговор, да има някаква надежда. Той направи това за теб, за мен. Това не е краят, защото Исус беше там и сега е с теб: Той, който изстрада изоставянето, за да приеме в своята любов всяка наша липса на близост. За да може всеки от нас да каже: в моите падения, всеки от нас е падал много пъти... и всеки от нас може да каже: в моите падения, в моето отчаяние, когато се чувствам излъган или съм излъгал другите; отхвърлен или отхвърлил другите; изоставен или изоставил другите, нека си спомним, че Той е бил изоставен, излъган, отхвърлен. И там намираме Него.
Христовата любов ни кара да гледаме към днешните отхвърлени
Но именно от вътрешното страдание се поражда надеждата. На кръста, Исус не се оставя да бъде победен от отчаянието, той надава вик, че е изоставен, но веднага след това се доверява, поверява се на Отца. И „продължава да обича своите“, прощава на тези, които го разпнаха. „Бездната на толкова наши страдания“, каза папата, „е потопена в една по-голяма любов, така че всяка наша раздяла да се превърне в общение“. Божията любов се проявява в изоставения Исус, любов, която може да „преобрази нашите каменни сърца“, като ги кара „да Го търсят и обичат" във всички изоставени, в които Той самият присъства. И папата припомни един бездомник, който преди няколко месеца бе починал самотен под колонадата на площад „Свети Петър“:
Днес, братя и сестри, има много „изоставени Исусовци“. Цели народи, които са експлоатирани и оставени на произвола на съдбата; има бедни хора, които живеят на пресечките на нашите улици и чиито очи нямаме смелост да погледнем; мигранти, които вече не са лица, а числа; отхвърлени затворници, хора, категоризирани като проблеми. Но има и много невидими, скрити „изоставени Исусовци“, които се отхвърлят с кадифени ръкавици: неродени деца, възрастни хора, оставени сами – които биха могли да бъдат вашите бащи, или майки, или дядовци и баби... –, непосещавани болни хора, игнорирани инвалиди, младежи, които чувстват голяма вътрешна празнота, без никой наистина да чуе техния вик от болка. И не намират друг изход, освен самоубийството. Днешните изоставени, днешните Исусовци.
Благодатта да разпознаваме вика на Исус във всеки изоставен
Затова, от изоставянето на Исус произлиза днешната молба към нас да не оставяме никого сам, да не изключваме никого, защото отхвърлените и самотните са Негови „живи икони". Франциск завърши своето размишление с конкретен призив:
Днес нека поискаме тази благодат: да можем да обичаме изоставения Исус и да можем да обичаме Исус във всеки изоставен мъж, във всяка изоставена жена. Нека поискаме благодатта да можем да виждаме, да можем да разпознаваме Господ, който и днес вика у тях. Нека не позволим гласът му да се изгуби в оглушителната тишина на безразличието. Бог не ни остави сами; нека се погрижим за тези, които са изоставени.
Нека Мария ни помогне да изживеем добре Страстната седмица
След тържествената литургия, папа Франциск произнесе молитвата Ангел Господен. Той благодари за молитвите и близостта, особено през последните дни, на което присъстващите на площада отговориха с горещи аплодисменти. След това папата отново говори за така желания мир в Украйна, като посъветва вярващите да изживеят Страстната седмица, като се учат от Дева Мария, която „следваше Сина си с близостта на сърцето, тя беше една душа с Него“. Папата посочи още, че тя, „ни помага да бъдем близо до Исус, който присъства в страдащите, отхвърлени, изоставени хора".