В откровен разговор с папа Франциск
Фелипе Херера-Еспалиат – Маня Кавалджиева – Ватикана
Спокоен, усмихнат и шегуващ се, в други моменти много сериозен, развълнуван и натъжен. Но винаги готов да отговаря на всеки един от сложните въпроси, които му задават млади хора от цял свят. Ето как се показва папата в „Амин. Франциск отговаря”, в 83-минутен документален филм на испанците Джорди Еволе и Мариус Санчес, показан от 5 април по видео стрийминг платформата Дисни плюс (Disney+).
Дългометражният филм бе заснет през юни 2022 г., в сграда в квартал „Пинето“ в Рим, когато папата страдаше от силна болка в дясното коляно.
Затова изглежда нестабилен, докато върви, но не и когато отговаря на наболелите въпроси на своите събеседници, всички испаноговорящи, между 20 и 25 годишни, идващи от Испания, Сенегал, Аржентина, САЩ, Перу, Колумбия. Дори в началото да изглеждат развълнувани от предстоящия диалог с главата на Католическата църква, след пристигането на Франциск, от срамежливи скоро те стават доверчиви, дори смели, когато, наред с другите теми, те говорят за ролята на жените в църквата, за феминизма и за аборта, за свидетелството на вярата и за изгубването на същата, за половата идентичност, за драмата на миграцията и за расизма.
„Не ми плащат“
Самият папа Франциск разчупва леда, като използва футболната метафора: „Топката в центъра, мачът започва". Веднага задава въпрос Виктор, който се счита за агностик и пита папата дали получава заплата за работата си и папата не се колебае при отговора си: „Не, не ми плащат! И когато ми трябват пари да си купя обувки или нещо друго, отивам и искам. Нямам заплата, но това не ме притеснява, защото знам, че ме хранят безплатно“. След това разказва на младите, че начинът му на живот е доста обикновен, „като на средностатистически служител“ и че за по-големи разходи предпочита да не натоварва Светия Престол, а да иска помощ от други.
С известна доза ирония обяснява на младежите, че когато вижда, че дадена социална организация има нужда от финансова помощ, той сам я насърчава да искат от него средства, защото знае добре къде да ги намери и към кого да се обърне. „Вие искайте, им казвам, така или иначе, тук всички отмъкват! Така че знам от къде може да се вземе и ще ви изпратя парите. С това искам да кажа, че когато виждам, че трябва да се помогне на някого, тогава да, отивам и искам от служителя, който отговаря за помощите“, потвърждава папата.
Църква, която ръждясва
Когато разговорът се насочва към въпроса за напускането на църковната общност от страна на много католици, Франциск предлага една от най-често повтарящите се теми: перифериите. „Когато няма свидетелство, Църквата ръждясва, защото се превръща в клуб от добри хора, които извършват своите религиозни ритуали, но нямат смелостта да излязат към перифериите. За мен това е фундаментално. Когато на действителността се гледа от центъра, неволно се издигат защитни бариери, които отдалечават от реалността и се губи чувството за реалност. Ако искате да видите каква е действителността, трябва да отидете в периферията. Ако искате да знаете какво е социална несправедливост, трябва да отидете в периферията. И когато казвам периферия, не говоря само за бедност, а за културни, екзистенциални периферии”, уточнява папата..
Мигранти и реформа на Църквата
След това взима думата Медха, момиче, родено в САЩ, чиито родители са напуснали Индия в търсене на по-добро бъдеще за семейството си, свидетелство в единомислие с това на Хадим, млад сенегалски мюсюлманин, установил се в Испания. И двете свидетелства са за расизма, който и двамата са понесли затова, че идват отдалече. Така разговорът се съсредоточава върху общата драма за миграцията и папата се възползва от възможността да разобличи както експлоатацията на хората в страните на произхода, така и липсата на морал на тези, които не ги приемат. „Това се случва днес, случва се на границите на Европа и понякога със съучастието на някои власти, които ги връщат обратно. Има държави в Европа, не искам да ги споменавам, за да не създавам дипломатически въпрос, които имат малки градове или села, които са почти празни, населени места, в които има само двадесетина възрастни хора и необработени ниви. И тези държави, които преживяват демографска зима, дори не приемат мигрантите“, твърди Франциск.
Според Светия Отец, зад всичко това стои социално съзнание от колониален вид, което спомага за експлоатацията и за културата на робство, прикрита от миграционните политики, които не се стремят да приемат, да придружават, да насърчават, нито да интегрират мигрантите. Младите хора обаче посочват на папата, че в миналото Църквата е сътрудничила и е използвала този колониализъм. И той отговаря, че, макар и да се срамува от това, човек винаги трябва да приема собствената си история и че този критерий му е позволил да очисти Ватикана от духовната суета, която понякога е срещал, но която продължава да прониква. „Реформата на Църквата трябва да започне отвътре и Църквата винаги трябва да бъде реформирана, винаги, защото с напредването на културите се променят изискванията“.
Булинг и аборт
Дора, млада евангелистка от Еквадор, избухва в плач, когато разказва на Светия Отец, че е била жертва на булинг и че е била потисната от известно чувство на самота, дори е мислила за самоубийство. Папата я утешава, казва й спокойно да се наплаче и когато вижда, че е по-спокойна, я пита с какво се занимава. Дора отговаря, че е театрален гримьор, а папата връща усмивката на лицето й, като й казва: „Ще те повикам, за да ме направиш по-хубав“.
В този момент гръмотевиците на развихрилата се буря прекъсват за секунди разговора, стигал до един от най-напрегнатите моменти на документалния филм. Аржентинката Милагрос се представя като католическа катехистка и в същото време горда активистка в защитата на абортите. Тя подава на папата зелен шал с изписано на него: „Свободен, сигурен и безплатен аборт“. Франциск приема този жест и оставя да се води дискусията сред жените от групата, от които само една казва, че е против прекъсването на бременността и за безусловната защита на живота, който предстои да се роди.
След това папата взема думата и разглежда въпроса както от пасторална, така и от биологична гледна точка. „Винаги казвам на свещениците, че когато имат насреща човек в такава ситуация, с тежест на съвестта, защото абортът бележи дълбоко жената, моля ви да не задавате твърде много въпроси и да бъдете милосърдни, като Исус [ …]. Но на проблема с аборта трябва да се гледа от научна гледна точка и с известна дистанция. Всяка книга по ембриология ни учи, че в месеца на зачеването ДНК-то вече е определено и всички органи вече са определени. Така че това не е струпване на клетки, които се съединяват, а човешки живот". Папата така се аргументира и както е правил и в други случаи, предлага някои въпроси: „Допустимо ли е да се премахне човешки живот, за да се реши проблемът? Или ако прибягна до лекар, позволено ли е платя на убиец, за да премахне човешки живот за разрешаване на проблем?“, пита папата младите хора.
Папата оценява чувствителността на момичетата по отношение на драмата на жената, изправена пред нежелана бременност, но настоява, че „е добре да наричаме нещата с техните имена. Едно е да бъдеш близо до човека, който е направил това, съвсем друго е да оправдаваш постъпката”, заявява ясно папата.
Злоупотреби. „Не искам за тези действия да има давност“
Темата се сменя, но напрежението нараства, когато испанецът Хуан, който почти не може да говори поради болката, която изпитва, разказва на Франциск, че когато е бил на единадесет години, многократно е понасял посегателствата на един служител на организацията „Opus Dei“, който е работил като преподавател в неговото училище. Виновникът бе осъден от гражданското правосъдие, макар и с намалена присъда. Папата е огорчен, но преди всичко изненадан, когато този младеж му подава писмо, написано именно от него. Това беше личният отговор на папата, адресиран до бащата на младежа, с който му казваше, че тогавашната Конгрегация за доктрината на вярата (CDF) ще се заеме със случая на канонично ниво. Младежът, който признава, че вече не е вярващ, му обяснява, че взетото от Конгрегацията решение бе това, че на преподавателя трябва да се върне доброто име, като го бе освободила от отговорност.
Франциск обещава да преразгледа случая, но другите възразяват заради по принцип нехайния отговор на Църквата по въпроса за посегателствата над малолетни от страна на нейните служители. Папата изразява болката си поради тези действия и обяснява подробно на младите хора всичко това, което се прави за борба с такова поведение, така че поне в Църквата „тези случаи на посегателства да нямат давност. И ако с годините изтече давността им, аз автоматично ще премахна тази давност. Не искам по въпроса да има давност“, твърди той много сериозно.
Приобщаване: Знаеш ли какво означава небинарна личност?
С името Селия се представя друго испанско момиче, което обяснява, че е небинарна личност и християнка. „Знаете ли какво е небинарен човек?“, пита тя Франциск. Той отговаря с „да“, но тя въпреки това му обяснява, че „небинарен човек е този, който не е нито мъж, нито жена, или поне не напълно или през цялото време“. След това тя иска да знае дали в Църквата има място за половото и джендърното различие и папата отговаря, като разширява гледната точка към църковното предизвикателство на приобщаването: „Всеки човек е Божие чедо, всеки човек. Бог не отхвърля никого, Бог е баща. И аз нямам право да гоня никого от Църквата. Не само това, моето задължение е винаги да приемам. Църквата не може да затваря вратата пред никого. На никого“. Веднага след това папата критикува онези, които, като се позовават на Библията, насърчават думи на омраза и оправдават изключването от църковната общност на така нареченото ЛГБТ движение. „Тези хора са инфилтрирани и те се възползват от Църквата за личните си страсти, за личната си ограниченост. Това е едно от паденията на Църквата”, уверява той.
Църквата е от женски род, а не от мъжки род
Но горещите въпроси не са свършили и Франциск е запитан за ролята на жените в Църквата, по-специално за даване на възможност на женското свещеничество. Както бе казал и по-рано, папата отговаря, че „не е по-добре да си свещеник, отколкото да не си такъв“ и основата за това се намира в теологията, която учи, че ръкоположеното служение е за мъжете. Светият Отец добавя, че жените в Църквата са ориентирани към нещо много по-важно, което е майчинството и да бъдат лишени от това, според Франциск, би означавало те да бъдат лишени от своята природа, упражнявайки върху тях мачистка учителна власт. Затова, обяснява папата, поощряването на жените е в хармония с тяхното призвание вътре в Църквата, която сама по себе си е жена: „Църквата е от женски род, а не от мъжки род“, уточнява той.
Красотата на еротичното пред порнографията
Аудиовизуалният монтаж показва Светия Отец, който, макар и не винаги да се чувства удобно, позволява на младите хора да се изразяват свободно, дори когато много от позициите им противоречат на учението на Църквата в различни области. Като например тази на Алесандра, колумбийка, която един вид провокира папата, като говори за дейността си, която й осигурява прехраната. Казва, че е създател на съдържания с порнографска насоченост, които разпространява в социалните мрежи; работа, която според нея й е позволила да цени повече себе си и да прекарва повече време с дъщеря си.
Франциск слуша внимателно и, като винаги, започва от положителния аспект, хвали потенциала на социалните мрежи като инструмент за улесняване на комуникацията и установяване на човешки взаимоотношения. След това обаче той се спира на морала на съдържанието, което те могат да разпространяват. „Ако ти чрез мрежата продаваш например наркотици, ти интоксикираш младите хора, нанасяш вреда, извършваш престъпление. Ако чрез мрежата установяваш мафиотски контакти за създаване на социални ситуации, това е неморално. Моралът на медиите зависи от това как ги използваме“, твърди папата.
Тогава Мария, младата католичка, която преди това беше казала, че е против абортите, възразява, като казва колко вредна е порнографията както за тези, които я произвеждат, така и за тези, които я ползват. Започвайки от това, Франциск отново взема думата и припомня, че тези, които използват порнография, се обезценяват човешки, „пристрастените към порнографията, сякаш са пристрастени към наркотик, който ги държи на ниво, което не им позволява да растат“, уточнява той.
След това диалогът преминава към темата за мастурбацията и папата отново разширява погледа, като предлага здравословен подход към сексуалността: „Сексът е едно от красивите неща, които Бог е дал на човешката личност. Сексуалното изразяване е богатство. Затова всичко, което принизява действителното сексуално изразяване, принизява и теб и кара да обеднее това богатство у теб. Половият живот има своя собствена динамика, своя причина да съществува. Изразяването на любовта вероятно е главната точка на половия живот. И тогава всичко, което го повлича в друга посока и го отдалечава от тази посока, принизява половия живот“. Папата разбира се признава, че в Църквата катехизисът по въпроса за сексуалната дейност все още е в начален стадий и признава, че ние, християните, не винаги сме имали зряло богословско възпитание за секса.
Противоположните християнски свидетелства
Документалният филм завършва с противоположните преживявания на две жени в Църквата: едната подхранвана и благословена от вярата; другата дълбоко наранена и огорчена.
Тук Мария отново изразява без комплекси своята католическа вяра и своята принадлежност към Църквата, с която се гордее. Понякога с развълнуван глас, пред погледите на останалите девет младежи, които постоянно не се съгласяваха с нея по време на разговора, Мария обяснява как връзката й с Христос е осмислила живота й. Папата я слуша внимателно, възхищава й се, но я предупреждава, че нейният път ще бъде труден: „Свидетелството на вярата, което даваш, трогва сърцето ми, защото се изисква смелост да кажеш това, което казваш на тази среща. Благодаря за твоето свидетелство. [...] Не искам да те плаша, но събирай сили и се приготви за изпитанието. Продължавайте да вършиш добре тези неща, но когато дойде изпитанието, не се страхувай, защото дори в мрачния момент Господ е там, Той е скрит там”, е съветът, който Франциск й дава.
На преживяното от Мария обаче се противопоставят откъсването и отдалечаването на Лусия, млада перуанка, загубила вярата си в Христос, след като години наред бе понасяла властово и психологическо насилие, когато бе служила на другите като член на религиозна общност. Тя обяснява на папата, че е по-щастлива сега, когато не е нито католичка, нито вярваща, докато се редуват кадри от ежедневието й, които показват как тя нежно прегръща друго момиче. Франциск не се опитва да я убеди в противното. Наистина, той й обяснява, че много често истинската смелост се състои в това да изоставим нещата, които ни вредят, да се дистанцираме: „Това лошо място, това място на корупция, този манастир ме дехуманизира, връщам се там, откъдето дойдох, да търся човечността на моите корени. Това не ме скандализира”, казва й папата с бащински поглед, който я кара да се усмихва.
Така приключва разговорът и следва благодарността на Светия Отец за споделените преживявания. Като признава различното мислене и различните мнения, изразени по време на разговора, Франциск подчертава, че това е пътят на Църквата, тоест в различията всички обединени, всички братя, в едно братство, което никога не трябва да бъде предмет на преговори.
