Папата: търсенето на общото благо е от първостепенно значение

Линда Бордони – Светла Чалъкова - Ватикана

Папа Франциск благодари на членовете на фондация Centesimus Annus Pro Pontefice за постоянния им ангажимент да отстояват централното място на личността, общото благо, солидарността и субсидиарността в работата и мисията им и повтори убеждението си, че „никой не може да се спаси сам“.

Обръщайки се към представители на фондацията във Ватикана, той ги насърчи да продължат да „мислят и действат от гледна точка на общността“, като правят място за другите и работят за „бъдеще, в което всеки може да намери своето място и да има своето пространство в света“.

„Общност, която знае как да даде глас на безгласните, е това, от което всички имаме нужда“.

Действие от гледна точка на общността

Фондация Centesimus Annus празнува своята 30-та годишнина с конференция, озаглавена „Паметта за изграждане на бъдещето: Мислене и действие от гледна точка на общността“.

Припомняйки създаването на фондацията, която дължи името и раждането си на енцикликата Centesimus Annus на папа св. Йоан Павел II, написана по повод стогодишнината от историческото Rerum Novarum на Лъв XIII, Светият отец каза, че Фондацията е поела по път, който я отвежда да изучава и разпространява Социалната доктрина на Църквата, „опитвайки се да покаже, че тя не е просто теория, а може да се превърне в добродетелен начин на живот, с който да се изградят обществата, достойни за човешкото израстване“.

Централното място на личността, общото благо, солидарността и субсидиарността, през тези тридесет години за вас се превърнаха в конкретни действия и заразиха сърцата и действията на толкова много хора.

Папата благодари на присъстващите за годините на ценна работа, по-специално за приемането на предизвикателствата, „преобразувани в конкретни действия“ и подновени с „приноса“, който Франциск, през десетте години на понтификата си, „се опита да направи за развитието на социалната доктрина“.

Предупреждавайки за опасността да се „живее икономиката по нездравословен начин“, Франциск изтъква, че настоящата икономика „убива“ и като „осъди икономическия модел, който произвежда отпадъци и насърчава това, което може да се нарече „глобализация на безразличието“, той призова присъстващите, които работят в сферата на икономиката, да продължат напред в своя ангажимент за създаване на условия за по-добро бъдеще за всички.

Знаете добре колко полезен може да бъде за всеки начина за представяне на реалността, поставящ човека в центъра, който не омаловажава работника и който се стреми да създава добро за всички

Папата припомни своето учение в енцикликата Laudato si' относно „щетите, причинени от доминиращата технократска парадигма“ и своя призив за цялостна екология, „където „всичко е свързано“, „всичко е обвързано“ и въпросът за околната среда е неделим от социалния въпрос“.

Никой не се спасява сам

Папа Франциск повтори убеждението си, че грижата за околната среда и грижата за бедните вървят ръка за ръка, като каза, че те „или устояват или падат заедно“.

„В крайна сметка никой не се спасява сам и преоткриването на братството и социалното приятелство е решаващо, за да не изпаднем в индивидуализъм, който кара хората да загубят радостта от живота“, каза той.

Светият отец изрази признателност за темата на конференцията, която, отбеляза той, е заимствана от неговата енциклика Fratelli tutti и от слово от 2014 г., отправено към участниците в световна среща на народните движения.

По този повод той каза: „Солидарност е дума, която не винаги се харесва; [...] но това е дума, която изразява много повече от няколко спорадични акта на щедрост. Това е мислене и действие от гледна точка на общността, приоритизиране на живота на всички пред присвояването на благата от малцина. Означава също борба срещу структурните причини за бедността, неравенството, липсата на работа, земя и жилище, отказ от социалните и трудови права. Означава да се изправим срещу разрушителните ефекти на империята на парите: принудителното разселване, болезнената миграция, трафика на хора, наркотиците, войната, насилието [...].“

„Солидарността, разбирана в нейния най-дълбок смисъл, е начин да се създава история.“

Фокусирайки се върху решаващата роля на общността, той цитира италиански юрист Паоло Гроси, който казва: „Общността винаги е спасение за слабите и дава глас дори на тези, които изобщо нямат глас“.

Създаване на пространство

Така, продължи папа Франциск, „за да може общността наистина да се превърне в място, където слабите и безгласните могат да се почувстват приети и чути,  е необходимо всеки да упражнява онова, което бихме могли да наречем „освобождаване на пространство“.

„Всеки малко оттегля своето „аз“ и това позволява на другия да съществува“.

Апелирайки за етика „на дарението“, а не „на размяната“, папата изтъкна, че ценната работа на фондация Centesimus Annus може да допринесе за насърчаване на разтежа на общност, в която има място за другите, бъдеще, където всеки може да намери своето място, общност, която знае как да даде глас на безгласните.

„Общност, в която можем да вървим заедно по пътя на мира.“