Обща аудиенция: блажен Хосе Ернандес пример за днешните християни

Димитър Ганчев - Ватикан нюз

На общата аудиенция, която се проведе на 13 септември на площад „Св.Петър“, папата продължи катехистичния цикъл за апостолската ревност или „вътрешния плам за провъзгласяване на Евангелието“.

Със своя пример, блаженият Хосе Грегорио Ернандес, наричан „лекарят на бедните“ може да ни вдъхнови, каза папата. Светият отец, който обяви Ернандес за блажен през 2021 г., размишлява за венецуелския лекар, мирянин, който безкористно се е отдал изцяло, за да помага на другите. „Макар да е необходимо още едно чудо, за да бъде обявен за светец, това не е попречило на много венецуелски вярващи, които имат дълбока традиция на преданост към него, особено за изцеление, да го почитат като светец“, посочи папата.

"Лекар на бедните"
Папата припомни, че блаженият Ернандес, роден през 1864 г., е получил вярата преди всичко от майка си, като казва: „Майка ми ме научи на добродетел от люлката, тя ме накара да израсна в познаването на Бога и милосърдието". Светият отец отново подчерта как майките толкова често предават вярата и любовта на Христос на своя диалект на своите деца:

Майките са тези, които предават вярата. Вярата се предава „на диалект“, тоест с езика на майките, онзи диалект, на който майките знаят как да говорят с децата си. А вие, майки, внимавайте да предавате вярата на този майчински диалект.

Макар да предполага, че милосърдието е „полярната звезда“, която ориентира съществуването на блажения Хосе Ернандес, папата го описва като добър и лъчезарен човек, с весел нрав, който, надарен с подчертан интелект, става лекар, университетски професор и учен.

„Но той беше преди всичко лекар, близък до най-слабите, дотолкова, че беше известен в родината си като „лекарят на бедните“, отбеляза папата. Без да се интересува от парично богатство, той беше привлечен от богатството на Евангелието:.

„В бедните, болните, мигрантите, страдащите Хосе Ернандес видя Исус. Успехът, който никога не е търсил в света, той получи и продължава да получава от хората, които днес го наричат „светец на хората“, „апостол на милосърдието“, „мисионер на надеждата“.

Отворен за Божия промисъл
„Скромен“, „мил“, „достъпен“, венецуелският лекар беше движен от „вътрешен огън“ и „желанието да живее в служба на Бог и другите“, продължи папата. Няколко пъти се опитва да стане богопосветен и свещеник, но различни здравословни проблеми го възпрепятстват. „Неговата физическа слабост обаче не го накара да се затвори в себе си, а да стане лекар, който е още по-чувствителен към нуждите на другите“, отбелязва папа Франциск. Апостолската ревност е именно това: не следване на „собствените стремежи“, а отворени „за Божия промисъл“.

За Хосе Ернандес този промисъл винаги е бил грижа за болните, „помощ за страдащите“, „надежда за бедните, свидетелство за вярата не с думи, а с пример“. „По този вътрешен път той приема медицината като свещеничество: свещеничеството на човешката болка“.

"Апостол на мира"

Светият отец каза, че блаженият се е чувствал призван да отдаде живота си за мир.

От вяра и любов към Христос блаженият „искал да бъде „апостол на мира“. Неговата „сила“ беше молитвата, „съкровената връзка с Бог“, подчерта папата. От този контакт с Исус „той се почувства призован да предложи живота си за мира“, подкопан по това време от избухването на Първата световна война. Когато един приятел го посещава на 29 юни 1919 г., той го намира много щастлив: Хосе  беше научил, че договорът за прекратяване на войната е подписан. „Неговата жертва  беше приета и сякаш усеща, че задачата му на земята е завършена.“

Въпреки това, животът му, превърнал го в служение приключва, когато навлиза 50-та си годишнина. След литургията в църквата, Хосе Ернандес отива да занесе лекарство на болен човек. Пресичайки улицата е блъснат от кола, откаран е в болница и умира, произнасяйки името на Дева Мария.

Земният му път завършва на път,  на улицата, докато извършва милосърдно дело, както и в болницата, където е превърнал работата си като лекар в шедьовър.

Пример за съвременните християни

Накрая, Светият отец насърчи вярващите да се запитат как реагират на Исус, присъстващ в бедния човек пред тях, и каза, че блаженият Хосе Ернадес също ни стимулира да се ангажираме пред големите социални, икономически и политически проблеми на днешния ден.

Светият отец завърши, като посочи блажения като модел на това, което християните са призовани:

Всеки християнин е призван да "изцапа ръцете си". Това също  е апостолска ревност, това е проповядването на Евангелието, това е християнско блаженство: блажени са миротворците“.