Папата благодари на Монголия: бъдете семена на мира в свят, помрачен от войни

Чечилия Сепия – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Бог обича да върши големи дела в малките неща“. В края на литургията в „Степ Арена“ в Улан Батор, папата каза тези думи пред монголските вярващи, които той нарече „добри християни и честни граждани“. Неговото благодарствено слово не бе официален и дължим акт, а сърдечно и успокояващо, като милувката на баща, който не забравя никого.

Вървете напред, с кротост и без страх, усещайки близостта и насърчението на цялата Църква и най-вече нежния поглед на Господа, Който не забравя никого и гледа с любов всяко от Своите чеда.

Да се расте в братството

Като поздрави епископи, свещеници, богопосветени лица, власти и многобройните поклонници, дошли от необятния азиатски континент, и всички, които работиха за организирането на това пътуване, папа Франциск акцентира върху онези, които помагат на местната Църква, подкрепяйки я духовно и материално, и върху братята и сестрите от други християнски деноминации и религии, на които той повери важна задача:

„Нека продължаваме да растем заедно в братство, като семена на мира в свят, за съжаление помрачен от твърде много войни и конфликти“.

И ако е вярно, че на монголски език „благодаря“ означава „радвай се“, папата каза, че неговата благодарност е  изпълнена с радост, затова повтори:

Благодаря много на теб, монголски народе, за дара на приятелството, който получих през тези дни, за твоята истинска способност да цениш дори и най-обикновените страни на живота, мъдро да съхраняваш взаимоотношенията и традициите, да култивираш ежедневния живот с грижа и внимание.

Споменът за отец Пиер Теяр дьо Шарден

Литургията е благодарствено действие, „Евхаристия“, посочи Франциск, припомняйки  йезуитския отец Пиер Теяр дьо Шарден и молитвата, която той отправи към Бога преди 100 години, в пустинното плато Ордос, недалеч от „Степ Арена“.  „Покланям се, Господи“, гласи текстът, „пред Твоето Присъствие във Вселената,  станало горящо и под образа на всичко, което ще срещна и на всичко, което ще ми се случи, и на всичко, което ще изпълня в този ден, аз Те желая те и Те очаквам".

Папата поясни, че отец Теяр се бе занимавал с геоложки изследвания, един ден той силно е желаел да отслужи Светата литургия, но не е имал нито хляб, нито вино със себе си и тогава е написал своята „Меса за света“, като по този начин е изразил своето предложение: „Приеми, о Господи, тази цялостна Хостия, която Творението, задвижено от твоето привличане, представя на Теб в новата зора”.

Този свещеник, често неразбран, поясни папата, бе прозрял, че „Евхаристията е жизненият център на вселената, центърът, изпълнен с любов и неизчерпаем живот“ (Енциклика Laudato si', 236). Затова Светият Отец се обърна към всички, дори във време като нашето, на напрежения и войни, да се молим с думите на отец Теяр: „Искрящо Слово, горяща сила, о Ти, който ваеш мнозина, за да влееш живота си в тях, сложи върху нас, моля Те, Твоите могъщи ръце, Твоите грижовни ръце, Твоите вездесъщи ръце”. Сред аплодисменти, папата завърши:

Монголски братя и сестри, благодаря ви за вашето свидетелство, bayarlalaa! [Благодаря!]. Бог да ви благослови. Вие сте в сърцето ми и ще останете в сърцето ми.