Папата: християнската вяра утолява жаждата
Алесандро Де Каролис – Маня Кавалджиева – Ватикана
Само любовта наистина утолява човешкото сърце. Но коя любов? Безвъзмездната Божия любов към човека и тази, която човек, със същата безвъзмездност, може да дари на другите, за Бог. Тази основна за християнството истина бе същественото в проповедта на Светия Отец, послание, което трябва да бъде оставено като наследство на малката църква в Монголия. Литургията бе проведена в „Степ Арена“, ултрамодерната стъклена сграда, първата по рода си в тази държава, която от две години е домакин на състезания по зимни и други спортове. Близо 2000 души присъстваха на тържествената литургия, цялата местна общност от вярващи. Общност, която се вслушва в думите на папата, който споменава две понятия, твърде познати за онези, които са родени сред степите и пустинната необятност: жаждата и нуждата тя да бъде утолена.
Скитници на Бог
Седнал пред монументалното вишневочервено разпятие, което се издига на олтара зад него и до дървената статуя на Дева Мария, намерена преди години в сметището от една монголска жена, папа Франциск най-напред говори за „жаждата, която ни обитава”, като се позова на псалма от неделната литургия: „Боже, [...] душата ми жадува за Тебе, плътта ми копнее за Теб в една суха, изнурена и безводна земя“ (Пс. 63,2). Папата посочи, че „тази прекрасна молба придружава пътуването на живота ни, сред пустините, които сме призовани да преминем“. „Много от вас“, добави Франциск, „са свикнали с красотата и умората на ходенето“, като Авраам и като всеки ученик, който следва Христос. С други думи, посочи папата, „ние сме скитници на Бог“, „поклонници в търсене на щастие“, на „смисъл и посока в нашия живот, на мотивация за нашите дейности“. Източникът за утоляването на тази жажда е много ясен за всеки, който познава Евангелието.
Християнската вяра откликва на тази жажда; приема я насериозно; не я премахва, не се опитва да я уталожи с палиативни средства или заместители. Защото в тази жажда се крие нашата велика мистерия: тя ни отваря за живия Бог, за Бога-Любов, който идва насреща ни, за да ни направи Свои деца и братя и сестри помежду си.
Това, което не утолява жаждата
Папата след това премина към втория аспект от проповедта, а именно „любовта, която утолява жаждата ни“. Папата отново посочи, че животът на всеки преминава през пусти земи, които се наричат самота, умора, безплодие. Много видове и моменти на вътрешна пустота, които не трябва да правим грешката да успокояваме, като прибягваме до преки пътища, които примамват, но не удовлетворяват.
Ако си мислим, че за да утолим жаждата в нашия живот са достатъчни успехът, силата, материалните неща, става дума за светски манталитет, който не води до нищо добро, а напротив, оставя ни по-жадни отпреди. Докато Исус ни показва пътя: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“ (Мт. 16, 24)
Само любовта лекува раните
Защото „в основата на християнството“, каза папата, „е тази разтърсваща и изключителна новина: когато загубиш живота си, когато го даваш щедро, когато рискуваш, за да го заложиш в любовта, когато го правиш безвъзмезден дар за другите, тогава има богата възвращаемост, у теб се влива радост, която не преминава, има покой в сърцето, вътрешна сила, която те подкрепя.
Това е истината, която Исус ни призовава да открием, която Исус иска да разкрие на всички вас, на тази земя на Монголия: не е нужно да бъдете големци, богати или силни, за да сте щастливи. Само любовта утолява жаждата на сърцата ни, само любовта лекува раните ни, само любовта ни дава истинската радост. И това е пътят, който Исус ни показа и отвори за нас.
