Папата откри „Дом на милосърдието“ в Монголия
Мишел Равиар – Димитър Ганчев – Ватикан нюз
На 4 септември, последния ден от посещението си в Улан Батор, папа Франциск се срещна с представители на благотворителни организации и доброволци. В поздравителното си обръщение, той изрази своята благодарност за топлото посрещане, което включваше традиционни монголски песни и танци. Черпейки вдъхновение от думите на Исус: „Гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте”, папата изтъкна:
„С тези думи Господ ни дава критерия за разпознаване на Неговото присъствие в нашия свят и условието да влезем във върховната радост на Неговото царство при Страшния съд“.
Пристан за изслушване и разбиране
В двете думи, съставляващи името на „Дом на милосърдието“, триетажна сграда, в помощ на най-уязвимите в квартал Баянгол на Улан Батор, „се съдържа определението на Църквата, призвана да бъде гостоприемен дом, където всеки може да изпита безвъзмездна любов, която вълнува сърцето: нежната любов на Отца, който иска да бъдем братя и сестри в неговия дом”, каза папата при откриването. Проектът на сградата бе започнат през 2019 г. по инициатива на местната църква в Монголия, а сега, когато тя е реалност, папата благослови плочата на „Дом на милосърдието“ с името си .
Деца и юноши с нещастно детство, бездомни хора, които нямат достъп до националната здравна служба, жертви на домашно насилие, хора с увреждания и мигранти ще бъдат гости на тази структура, която папата нарече „конкретен израз на онази грижа за другия, в която те разпознават себе си” и „пристанище“, където „братя и сестри, които се борят да се справят с проблемите на живота“ могат да намерят изслушване и разбиране.
Франциск изтъкна дългогодишната традиция на милосърдната дейност в Църквата, подчертавайки как ангажиментът на ранната християнска общност към служение е помогнал за изграждането на Църквата върху стълбовете на общението, литургията, служението и свидетелството. Папата отбеляза как духът на милосърдието прониква в малката, но жизнена църква в Монголия, описвайки я като свидетелство за трайните ценности на общението, молитвата, безкористното служение и вярата.
Незаменимото служение на доброволчеството
Франциск изтъкна незаменимото служение на доброволческата дейност, насочена към нуждаещите се, но не на основата на икономическа компенсация или лична възвръщаемост, "а от чиста любов към ближния":
Безвъзмездността облекчава душата, лекува раните на сърцето, доближава ни до Бога, отваря източника на радост и ни поддържа млади по сърце. В тази страна, пълна с млади хора, посвещаването на доброволчеството може да бъде решаващ начин за лично и социално израстване.
Дори във високотехнологични общества с висок стандарт на живот, системата за социална сигурност сама по себе си не е достатъчна, за да предостави всички услуги на гражданите, „ако няма групи от доброволци, които отделят време, умения и ресурси за любов към другия”, посочи папата:
Истинският напредък на нациите не се измерва с икономическото богатство и още по-малко с това колко инвестират в илюзорната сила на въоръжението, а със способността да се осигури здраве, образование и цялостен растеж на хората.
Покана за милосърдие
В заключение папа Франциск благодари на всички, които участват в благотворителните дейности, и отправи своя благослов, като призова всички към милосърдие, а гражданите на Монголия да прегърнат доброволческата работа и да насърчават култура на състрадание за общото благо. За да се прави наистина добро, заключи папата, „необходимото е добро сърце, решено да търси най-доброто за другия“. Само любовта "побеждава егоизма и поддържа света".
Папа Франциск завърши обръщението си с анекдот за Света Тереза от Калкута, която е пример за безкористна любов. Веднъж, журналист наведен над зловонната рана на пациент, който тя лекува, казва: „Не бих направил това, което вие правите, дори и за един милион долара“. Майка Тереза му отговаря: „За един милион долара и аз не го правя. Правя го за Божията любов!“.
Накрая, изрази надеждата си, че именно такава безвъзмездна любов ще бъде движещата сила зад Дома на милосърдието.
