Папата: пастирският икуменизъм естествен път към пълното единение

Димитър Ганчев – Ватикан нюз

На 11 септември папа Франциск се срещна във Ватикана с Католикоса на Сиро-маланкарската православна сирийска църква на Индия, Негово Светейшество Базелиос Мар Тома Матюс III. В обръщението си папа Франциск изрази благодарност за нарастващи връзки между двете Църкви след Втория ватикански събор и подчерта историческите посещения и срещи между съответните им предшественици. „Ваше Светейшество, вие  тук сте у дома, като любим и дългоочакван брат“, каза папа Франциск.

Раните от миналото

Светият отец припомни, че тази братска Църква води началото си от проповедта на свети апостол Тома, който, виждайки възкръсналия Господ, възкликна: „Господ мой и Бог мой!”. „Тази  провъзгласяваща спасителна  божественост на Христос, съставлява нашата обща вяра в молитва и удивление“, подчерта папата,. Предвид наближаващата 1700-годишнина от Никейския събор, Светият отец отбеляза, че вярата на Свети Тома е неделима от неговия опит с раните на Тялото Христово.

Разделенията, в историята между нас, християните, са болезнени рани нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. Ние самите продължаваме да сме свидетели на тяхното въздействие.

Папа Франциск призна и раните, причинени от историческите разделения между християните и необходимостта да бъдат излекувани заедно. Той насърчи молитвата, милосърдието и диалога като средства за сближаването им, като каза:

Скъпи братко, нека напредваме заедно в молитвата, която ни пречиства, в милосърдието, което ни обединява, и в диалога, който ни води по-близо един до друг.

Пастирски икуменизъм

Светият отец припомни и историческото христологично споразумение на Съвместната международна комисия, публикувано през 1990 г, подчертавайки, че различията в терминологията не трябва да разделят, когато се провъзгласява Христос. Той припомни, че „Декларацията възхитително заявява, че „тези различия са такива, че могат да съществуват съвместно в едно и също общение и следователно не е необходимо и не трябва да ни разделят, особено когато провъзгласяваме Христос на нашите братя и сестри по света по начин, който по-лесно разбират“.

След декларацията, допълни папа Франциск, Комисията се събира в Керала почти всяка година, насърчавайки пастирското сътрудничество за доброто на Божия народ. Особено свидетелство за това са договорите от 2010 г. за съвместно използване на богослужебни сгради и гробища, както и възможността вярващите да приемат тайнството Миропомазване при определени обстоятелства в една или друга църква. Папата подчерта пастирския характер на споразуменията и взаимодействията, защото „пастирският икуменизъм е естественият път към пълно единство“, а икуменизмът „винаги има пастирски характер“.

Принос към синодалността

Освен икуменизма, пътят към пълното единство минава и през синодалността, подчерта Светият отец и изрази радост, че предстоящия Синода на епископите във Ватикана ще приеме братски делегат от Маланкарската православна църква:

Убеден съм, че можем да научим много от вековния синодален опит на вашата Църква. В известен смисъл, икуменическото движение допринася за настоящия синодален процес на Католическата църква и се надявам, че синодалният процес може на свой ред да допринесе за икуменическото движение.

Заедно пред един евхаристиен олтар

Папата завърши, като се позова на застъпничеството на апостол Тома за единство и свидетелство, свързвайки го с прехода на Свети Тома от неверие към вяра, когато вижда раните на Исус, казвайки, че „когато Господ му показа раните му, Свети Тома премина от неверие към вяра чрез това, което видя.

Нека нашето споделено съзерцание на разпнатия и възкръснал Господ да доведе до пълното изцеление на раните от миналото, така че пред очите ни, преодолявайки всяка дистанция и неразбиране, да се яви „нашият Господ и нашият Бог“ (вж. Йоан 20:28), който ни призовава да Го разпознаем и да Го обожаваме пред един евхаристиен олтар.