Папата предупреждава за опасността от идеологиите в Църквата и по света

VATICAN NEWS

Матео Бруни:

Благодаря, Ваше Светейшество, за тези интензивни дни на срещи с този малък народ, богат на култура, в една велика земя, както Вие я нарекохте; и с жива християнска общност, която свидетелства своята вяра с бодрост. Журналистите успяха да се заинтересуват и видят това място и все още имат някои въпроси, които биха искали да Ви зададат.

„Добър ден на всички вас и благодаря за компанията. Благодаря за работата, която свършихте. Да покажете чрез медиите и културата на този народ, историята. Много  благодаря".

Jargalsaikhan Dambadarjaa (The Defacto Gazete):

Благодаря много, Ваше Светейшество, че посетихте Монголия. Въпросът ми е каква беше главната цел на това посещение и дали сте доволен от постигнатия резултат.

„Идеята да посетя Монголия ми хрумна, мислейки за малката католическа общност. Аз правя тези пътувания, за да посетя католическите общности, а също и за да вляза в диалог с историята и културата на народите, с това, което е мистиката, присъща на един народ. Важно е евангелизацията да не се възприема като прозелитизъм. Прозелитизмът винаги ограничава. Папа Бенедикт каза, че вярата не расте чрез прозелитизъм, а чрез привличане. Евангелското благовестие влиза в диалог с културата. Има евангелизация на културата, а също и инкултурация на Евангелието.

Защото християните изразяват християнските си ценности и с културата на своя народ. Това е точно обратното на онова, което би означавало религиозна колонизация. За мен пътуването означаваше да опозная този народ, да разговарям  с този народ, да приема културата на този народ и да придружа Църквата по нейния път с голямо уважение към културата на този народ. И съм доволен от резултата".

Cristina Cabrejas (EFE)

Вчера Вие изпратихте послание до китайския народ и помолихте католиците да бъдат добри граждани, след като властите в страната не позволиха на епископите да дойдат в Монголия. Какви са отношенията с Китай в момента? И има ли новини за пътуването на кардинал Дзупи в Пекин и за мисията в Украйна?

„Мисията на кардинал Дзупи е мисия за мир, която аз възложих. И той направи план, който предвиждаше да посети Москва, Киев, САЩ, а също и Пекин. Кардинал Дзупи е човек, който умее да разговаря с всички и има универсална визия, той има опита от дейността, извършена в Мозамбик в търсене на мира и за това изпратих него. Отношенията с Китай са много уважителни, много уважителни. Лично аз се възхищавам много на китайския народ, каналите са широко отворени, за назначаването на епископи има комисия, която отдавна работи с китайското правителство и с Ватикана, след това има много или по-скоро има няколко католически свещеници или Католически интелектуалци, които често са канени да държат лекции в китайските университети. Смятам, че трябва да продължаваме в религиозния аспект, за да се разбираме по-добре и китайските граждани да не мислят, че Църквата не приема тяхната култура и техните ценности, и че Църквата зависи от друга чужда сила (…) Изпитвам голямо уважение към китайския народ.

Gerard O'Connell (America Magazine)

Ваше Светейшество, отношенията между Виетнам и Светия Престол са много положителни в момента, наскоро направиха значителна крачка напред. Много виетнамски католици молят да ги посетите, както направихте в Монголия. Има ли възможност сега да посетите Виетнам, има ли покана от правителството? И какви други пътувания планирате?

„Виетнам е един от много хубавите опити за диалог, които Църквата направи в последно време. Бих казал, че е като симпатия за диалог. И двете страни имаха добрата воля да се разберат и да търсят начини да продължат напред, имаше някои проблеми, но във Виетнам виждам, че рано или късно проблемите се преодоляват. Неотдавна разговаряхме свободно с президента на Виетнам. Аз съм много положителен за отношенията с Виетнам, от години се върши добра работа. Спомням си преди четири години, група виетнамски парламентаристи дойдоха на посещение: хубав диалог с тях, много уважителен (…)

С Виетнам диалогът е открит, със своите плюсове и минуси, но е открит и бавно върви напред. Имаше проблеми, но те бяха разрешени. За пътуването във Виетнам, ако аз не отида, със сигурност ще отиде Йоан XXIV. Със сигурност ще отиде, защото това е земя, която заслужава да върви напред, която има моята симпатия. Що се отнася до другите пътувания, сред тях е Марсилия и след това в една ​​малка държава в Европа и проучваме дали можем да го направим, но, казвам истината, за мен сега да пътувам не е толкова лесно, колкото беше в началото, имам ограничения с ходенето, но ще видим".

Fausto Gasparroni (ANSA)

Ваше Светейшество, наскоро предизвикаха дискусии вашите изказвания пред младите руски католици за великата майка Русия, наследството на персонажи като Петър Велики и Екатерина II. Това са изявления, които – да кажем – силно раздразниха украинците, например, имаха последствия и в дипломатическата сфера и бяха възприети в известна степен като почти превъзнасяне на руския империализъм и нещо като одобрение дори на политиката на Путин. Исках да Ви попитам защо изпитахте нуждата да направите тези твърдения, дали преценихте необходимостта да ги направите, дали бихте ги повторили; и също така, за яснота, можете ли да ни кажете какво мислите за империализма и по-специално за руския?

Нека изясним къде стана това:  при разговор с младите руснаци. И в края на разговора аз им оставих послание, послание, което винаги повтарям: да поемат отговорност за своето наследство. Точка първа: вземете вашето наследство. Това, което казвам навсякъде. И с този начин на мислене, аз се опитвам да създам диалог между баби, дядовци и внуци: внуците да поемат наследството. Казвам това навсякъде и това беше посланието. Точка втора, за изясняване на наследството: всъщност говорим за представата за велика Русия, защото руското наследство е много добро, много хубаво. Помислете за областта на литературата, за областта на музиката, докато се стигне до Достоевски, който днес ни говори за зрял хуманизъм; той пое отговорността за този хуманизъм, който се разви в изкуството и литературата.

Това е втората точка, доколкото говорих за наследството, нали? Това, което казах на младите руснаци, е да поемат отговорност за своето наследство, да вземат своето наследство, което означава да не го купуват другаде. Да вземат своето наследство. И какво наследство е дала велика Русия: руската култура има красота, много голяма дълбочина; и не трябва да се зачерква поради политически проблеми. Имали сте мрачни години в Русия, но наследството винаги е останало така, под ръка.

После Вие говорите за империализъм. А аз не съм мислил за империализма, когато казах това, аз говорих за културата, а предаването за култура никога не е имперско; винаги е диалог и аз говорех за това. Вярно е, че има империализми, които искат да наложат своята идеология. Ще спра дотук: когато културата се дестилира и се превърне в идеология, това е отровата. Културата се използва, но дестилирана в идеология. Това трябва да се разграничава, когато става дума за културата на един народ и когато идеологиите са тези, които след това се появяват за някой философ, за някой политик от този народ. И това казвам, че важи за всички, също и за Църквата. В Църквата често се поставят идеологии, които отделят Църквата от живота, който идва от корена и върви нагоре; те откъсват Църквата от влиянието на Светия Дух. Една идеология не подлежи на въплъщение, тя е само идея. Но идеологията заема своето място и се превръща в политика, обикновено става диктатура, нали? Става невъзможност за диалог, за вървене напред с културите. И империализмите правят това. Империализмът винаги се консолидира на базата на идеология. В Църквата също трябва да правим разлика между доктрина и идеология: истинската доктрина никога не е идеологическа, никога; тя се корени в светия верен Божи народ; докато идеологията е откъсната от реалността, откъсната от хората... Не знам дали отговорих.

Robert Messner (DPA)

Въпрос за Вашата актуализация на Laudato si'. Това може ли да се разбира като демонстрация на солидарност с природозащитниците от „Последно поколение”, тези, които правят зрелищни протести? Може би в тази актуализация има и послание за младите активисти, които излизат на улицата?

В известна степен, най-общо: не слизам на нивото на тези екстремисти. Но младите хора са обезпокоени. Един добър италиански учен - имахме среща в Академията - направи добро изказване и завърши така: „Не бих искал моята внучка, която се роди вчера, да живее в такъв грозен свят след тридесет години". Младите хора мислят за бъдещето. И в този смисъл ми харесва, че се борят добре. Но когато е намесена идеологията или е намесен политически натиск, или се използва за това, това не е добре. Моето апостолическо насърчение ще бъде публикувано в деня на Свети Франциск, 4 октомври, и е преглед на това, което е станало след конференцията COP в Париж, която може би беше най-плодотворната досега. Има някои новини за някои COP и някои неща, които все още не са решени и има спешност да бъдат решени. Не е толкова голямо, колкото Laudato si', но е продължение на Laudato si' с новите неща, а също и анализ на ситуацията.

Etienne Loraillère (KTO Tv)

Вие желаете синодална църква, в Монголия и в света. Октомврийската асамблея вече е плод на делото на Божия народ. Как могат кръстените от цял ​​свят да бъдат включени в този етап? Как може да се избегне идеологическата поляризация? И ще могат ли участниците да говорят и да споделят публично това, което преживяват, за да позволят да се върви с тях? Или целият процес ще бъде таен?

„Вие говорихте за това как да се избегне идеологическия натиск. В Синода няма място за идеология, това е друга динамика. Синодът е разговор, между кръстените, между членовете на Църквата, за живота на Църквата, за диалога със света, за проблемите, които засягат човечеството днес. Но когато се мисли (да се предприеме, бел. ред.) идеологически път, свършва се със Синода. В Синода няма място за идеология, има място за диалог. Конфронтация, между братя и сестри, и конфронтация с учението на Църквата. Да се продължава напред. След това искам да подчертая, че синодалността не е мое изобретение: а на свети Павел VI. Когато Вторият Ватикански събор приключи, той осъзна, че на Запад Църквата е загубила синодалното измерение; Източната църква го има. За това той създаде секретариата за Синода на епископите, който през тези шестдесет години продължи размишлението по синодален начин, с непрекъснат напредък, напредвайки (…)

Но как да живеем синодалността и да я живеем като християни и, както казах преди, без да изпадаме в идеологии. Протичането на асамблеята: има едно нещо, което трябва да запазим, синодалната атмосфера. Това не е телевизионно предаване, в което се говори за всичко. Не. Има религиозен момент, има момент на религиозен обмен. Помислете, че по време на синодалните въведения, всеки ще говори по три-четири минути всеки, три (изказвания, бел.ред.) и след това ще има три-четири минути мълчание за молитвата. После още три и молитвата. Без този молитвен дух, няма синодалност, това е политика, има парламентаризъм. Синодът не е парламент. Относно поверителността: има отдел, ръководен от доктор Руфини, който е тук и който ще издава прессъобщения за хода на Синода. В Синода е необходимо да се съхранява религиозността и свободата на хората, които говорят. За целта ще има комисия, председателствана от доктор Руфини, която ще предоставя информация за хода на Синода.

Antonio PELAYO (Vida Nueva)

Свети Отче, Вие току-що говорихте за Синода и всички сме съгласни с Вас, че този Синод предизвиква голямо любопитство и голям интерес. За съжаление предизвиква и много критики, които идват от католическите среди. Искам да се позова на една книга с пролога на кардинал Бърк, който казва, че Синодът е кутията на Пандора, от която ще излязат всичките бедствия за Църквата. Какво мислите за тази позиция? Смятате ли, че ще бъде преодоляна от реалността или ще окаже влияние на Синода?

Не знам дали вече не го казах веднъж. Преди няколко месеца се обадих на един кармелит. „Как са монахините, настоятелко?“ Не беше италиански кармелит. И настоятелката ми отговори. И накрая ми казва: „Ваше Светейшество, ние се страхуваме от Синода”. „Ама какво става?“, казвам аз, шегувайки се, „искате да изпратите монахиня за Синода, така ли?”. „Не, страхуваме се, че ще промени нашата доктрина“. И това е, което тя казва: има такава мисъл... Но ако се отиде към корена на тези мисли, ще се намерят идеологии. Винаги когато в Църквата някой иска да раздели пътя на общението, това, което разделя винаги е идеологията. И се обвинява Църквата в това или онова, но никога не се обвинява в това, което е истина: грешница. Никога не се казва грешница... Защитава се доктрина „в кавички“, която е доктрина като дестилираната вода, няма вкус и не е истинската католическа доктрина, която е в Кредото. И която често скандализира; както скандализира идеята, че Бог стана плът, че Бог стана Човек, че Дева Мария е запазила непорочността си. Това скандализира.

Vincenzo Romeo (RAI TG 2)

Ваше Светейшество. Вие сте папата на перифериите и перифериите, особено в Италия, имат големи проблеми. Имали сме много тревожни епизоди на насилие, на деградация... например близо до Неапол един енорийски свещеник, дон Патричиело дори Ви покани да отиде, след това и в Палермо... Какво може да се направи? Вие  посещавахте villas miserias  в Буенос Айрес, така че има опит в това. И нашият премиер посети едно от тези предградия, много се обсъжда. Какво може да се направи, какво могат да направят както Църквата, така и държавните институции, за да преодолее тази деградация и да се гарантира, че перифериите наистина са част от една държава?

„С това вие говорите за предградията като за бидонвили: трябва да си продължава, да се отиде там и да се работи, както беше направено в Буенос Айрес със свещениците, които работеха в тези части: екип от свещеници с помощен епископ начело и да се работи там. Трябва да сме отворени за това, правителствата трябва да са отворени, всичките правителства по света, но има периферии, които са трагични. Връщам се към една скандална периферия, за която има опити да бъде прикрита: тази на рохингите. Рохингите страдат, те не са християни, те са мюсюлмани, но страдат, защото са превърнати в периферия, те бяха прогонени.

Трябва да видим различните видове периферии и също така да се научим, че периферията е мястото, където човешката реалност е по-очевидна и по-малко подправена – (има и б.р.) лоши моменти, не искам да идеализирам –, но се възприема по-добре. Веднъж един философ каза нещо, което ми направи силно впечатление: „Реалността се разбира най-добре от перифериите“, там реалността се разбира добре. Трябва да разговаряме с перифериите и правителствата трябва да постигат истинска социална справедливост, истинска социална справедливост, с различните социални периферии, а също и с идеологическите периферии, да се отиде и разговаря, защото някой път много пъти някоя изтънчена идеологическа периферия причинява социалните периферии . Светът на перифериите не е лесен. Благодаря".

(неофициален препис под редакцията на ватиканските медии)

© Vatican News

man /VatNews