Папата: болката на мигрантите вика към Бог, който познава лицата им

Франческа Сабатинели – Ватикана

Пътищата, по които пътуват мигрантите, трябва да бъдат обезопасени, за да не попаднат в ръцете на престъпните мрежи, които спекулират с тях, и трябва да се положат усилия за разширяване на каналите за редовна миграция. Това поиска настоятелно папата в размишлението си на молитвата за мигрантите, която се проведе на 19 октомври на площад „Свети Петър“, в присъствието на участниците в Синода. За всички тях, както и за техните семейства и онези, които все още са на път, са мислите на папата, вдъхновени от притчата за добрия самарянин и насочени върху опасностите от новите миграционни маршрути, „които пресичат пустини, гори, реки и морета“.

Колко братя и сестри днес се оказват в същото състояние като пътника от притчата? много! Колко са ограбени, съблечени и бити по пътя? Тръгват измамени от безскрупулни трафиканти. След това биват продавани като търговски стоки. Те са отвлечени, затворени, експлоатирани и поробени. Те са унижавани, измъчвани и изнасилвани. И много, много умират, без изобщо да достигнат целта си. Миграционните маршрути на нашето време са населени от мъже и жени, ранени и оставени полумъртви, от братя и сестри, чиято болка вика към Бог.Те често са хора, бягащи от войни и тероризъм, както за съжаление виждаме през тези дни.

Братството се ражда от състраданието

Днес, както и във времената на добрия самарянин, „има такива, които виждат и подминават, със сигурност оправдавайки се, но в действителност подминават от егоизъм, безразличие, страх. Това е истината“.

Вместо това, какво казва Евангелието за този самарянин? Казва, че той е видял ранения човек и го е съжалил (ст. 33). Това е ключът. Състраданието е Божият отпечатък върху сърцата ни. Божият стил е близост, състрадание и нежност: това е Божият стил, а състраданието е Божият отпечатък в сърцето ни.

Плодът на състраданието е братството

Подобно на добрия самарянин, ние сме призовани да бъдем близо до всички пътуващи днес, да спасяваме живота им, да лекуваме раните им, да успокояваме болката им. За мнозина, за съжаление, е твърде късно и просто трябва да плачем на гробовете им, ако имат такъв, или Средиземноморието се оказа техния гроб. Но Господ познава лицето на всеки един и не го забравя.

Миграциите, възможност за обществата

Добрият самарянин, помагайки на бедния пътник, изпълнява четирите глагола, „които обобщават“ действието с мигрантите: прием, защита, насърчение и интегриране. „Мигрантите трябва да бъдат приети, защитени, насърчени и интегрирани“. И така както миграциите представляват критични проблеми днес, те могат също да представляват възможности за „по-приобщаващи, по-красиви, по-мирни“ общества.

Всички трябва да се ангажираме да направим пътищата по-безопасни, така че днешните пътници да не стават жертва на бандити. Необходимо е да се умножат усилията за борба с престъпните мрежи, които спекулират с мечтите на мигрантите. Но също толкова необходимо е да се посочват по-безопасни пътища. Поради тази причина трябва да се ангажираме с разширяване на редовните миграционни канали.

Демографските и икономическите политики трябва да водят диалог с миграционните политики, като винаги поставят най-уязвимите в центъра. След това трябва да насърчим „общ и съвместно отговорен подход към управлението на миграционните потоци, които изглежда ще се увеличат през следващите години“. Папата завърши с молба да бъдем близо до мигрантите и бежанците, които чукат на вратите, и прикани с минута мълчание да си спомним онези, които са загубили живота си по различните миграционни маршрути.

svt/ vatn