Ангел Господен: да се грижим за нашия вътрешен живот, за да сме правдиви християни

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

За да бъдем достойни за доверие „като хора и християни“, нека се стараем „да правим това, което проповядваме“, да нямаме „двулично сърце“ и да не се стремим само да се „показваме безупречни външно“, а да се грижим „за нашия вътрешен живот в искреността на сърцето”. Към това призова папа Франциск на неделната молитва,  като коментира евангелския откъс от Матей (23, 1-12), с думите на Исус за книжниците и фарисеите.  

Дистанцията между говорене и вършене

Папата се спря на два аспекта: разликата между говорене и вършене, и доминирането на външното над вътрешното.

По първия аспект Франциск посочи, че „на тези учители на Израел, които претендират, че учат другите на Божието Слово и че са уважавани като ръководещи в Храма“, Исус оспорва „двуличието на техния живот: те проповядват едно, но след това правят друго. Тези думи на Исус припомнят думите на пророците, по-специално на Исая: „понеже този ​​народ се приближава към Мене с устата си и Ме почита с устните си, но сърцето му отстои далеч от Мене…“ (Ис. 29,13).

Това е опасността, за която трябва да бъдем бдителни: двуличието на сърцето. И ние сме застрашени от тази опасност. Това двуличие на сърцето,  което излага на риск истинското наше свидетелство и нашата правдивост като хора и християни.

Не на двуличието

Поради нашата уязвимост, каза папата,  за всички нас е налице „известна дистанция между говорене и вършене“. Но съвсем друго нещо е да имаш „двулично сърце“, да живееш с „един крак в две обувки", без да правиш проблем от това. Особено когато сме призовани – в живота, в обществото или в Църквата – да поемем отговорна роля. Нека помним това: не на двуличието! За свещеник, пасторски служител, политик, учител или родител, това правило винаги важи: това, което казваш, което проповядваш на другите, най-напред ти трябва да се ангажираш с него. За да бъдем авторитетни учители, най-напред трябва да бъдем надеждни свидетели, както ни напомняше Свети Павел VI.

Доминирането на външното над вътрешното

Вторият аспект, „доминирането  на външното  над вътрешното“, според папата е следствия на първия. Наистина, „живеейки в двуличието, книжниците и фарисеите са загрижени, че трябва да прикрият своята непоследователност, за да спасят външната си репутация“. Защото хората ще ги разобличат, ако „наистина знаят какво таят те в сърцето си“,  така те ще изгубят доверието. И затова вършат неща, за да изглеждат справедливи, за да „спасят имиджа си“, както се казва.

Този трик е често срещан: гримира се лицето, гримира се живота, гримира се сърцето… И тези „гримирани“ хора не знаят да живеят в истина. И много пъти и ние изпитваме това изкушение на двуличието.

Да не се стараем само да изглеждаме безупречни външно

Папата насърчи да изпитаме съвестта си, да се запитаме: опитваме ли се да правим това, което проповядваме, или живеем в двуличие? Дали казваме едно нещо, а после вършим друго?

Дали се стараем само да изглеждаме безупречни външно, гримирани,  или се грижим за нашия вътрешен живот, в искреността на сърцето?

„Нека се обърнем към Пресвятата Дева: нека Тя, която живя с чисто и смирено сърце според Божията воля, ни помогне да станем достоверни свидетели на Евангелието“, каза накрая папата.