Франциск разказва в книга за Рождественската ясла

Книгата вече беше издадена през последните дни на френски, английски и португалски от издателство Piemme, в съвместно издание с Libreria Editrice Vaticana (LEV).

Текстът съдържа непубликуван досега увод от Франциск и поредица от текстове, размисли, слова и проповеди, които папата е посветил по време на своя понтификат на Рождественската ясла и героите, които я населяват.

Предлагаме пълният текст на увода на новата книга на папата.

ФРАНЦИСК

Два пъти пожелах да посетя Гречо. Първият, за да се запозная с мястото, където Свети Франциск от Асизи е възпроизвел за първи път Рождественската ясла, нещо, което беляза и моето детство: в къщата на родителите ми в Буенос Айрес Рождественски знак никога не липсваше, дори още преди дървото.

Вторият път, се завърнах с желание на това място, днес в провинция Риети, за да подпиша апостолическото писмо Admirabile signum за смисъла и значението днес на Рождественската сцена. И в двата случая почувствах особена емоция, излъчвана от яслата, където можете да се възхитите на средновековна фреска, изобразяваща нощта на Витлеем и тази на Гречо, поставени сякаш паралелно от художника.

Емоцията от тази гледка ме подтикна да задолбоча християнската тайна, която обича да се крие в безкрайно малкото. Наистина, въплъщението на Исус Христос остава сърцевината на Божието откровение, въпреки, че лесно се забравя, че разгръщането му е толкова дискретно, че остава незабелязано.

Малкостта всъщност е пътят към срещата с Бог .В една възпоменателна епитафия на свети Игнатий от Лойола е написано: «Non coerceri a maximo, sed contineri a minimum, divinum est». Божествено е да имаш идеали, които не са ограничени от нищо съществуващо, но идеали, които се съдържат и изживани в най-малките неща от живота. Накратко, не трябва да се страхуваме от големите неща, трябва да вървим напред и да имаме предвид по-малките неща.

Ето и причината поради опазването на духа на Рождественската сцена се превръща в здравословно потапяне в Божието присъствие, което се проявява в малките, понякога банални и повтарящи се ежедневни неща. Да знаем как да се отречем от това, което съблазнява, но води по лош път, да разберем и изберем пътищата на Бог, е задачата, която ни очаква. В това отношение проницателността е велик дар и ние никога не трябва да се уморяваме да го искаме в молитва. Пастирите в сцената на Рождество Христово са тези, които приемат Божията изненада и преживяват срещата с Него с удивление, прекланяйки се пред Него: в малкостта те разпознават лицето на Бог. Човешки всички ние сме склонни да търсим величието, но е дарба да умеем да го намерим наистина: да съумееш да намериш величието в онази малкост, която Бог обича толкова много.

През януари 2016 г. се срещнах с младите хора от Риети точно в оазиса на Младенеца Исус, намиращ се малко над Светилището на Рождесвенската сцена. Напомних им, а днес и на всички, че в Рождественската нощ има два знака, които ни водят да разпознаем Исус. Едният е небето, пълно със звезди. Има много, безкраен брой, тези звезди, но сред всички тях се откроява една специална звезда, тази, потиква Мъдреците да тръгнат от домовете си и да започнат едно пътуване, един път,  който те не знаеха къде ще ги отведе. Това се случва и в нашия живот: в определен момент някаква специална „звезда“ ни кани да вземем решение, да направим избор, да започнем пътуване. Трябва силно да молим Бог да ни покаже тази звезда, която ни тласка към нещо повече от нашите навици, защото тази звезда ще ни накара да съзерцаваме Исус, това дете, което се роди във Витлеем и което иска нашето пълно щастие.

В онази нощ, осветена от раждането на Спасителя, откриваме още един силен знак: Божията малкост. Ангелите посочват на пастирите едно дете, родено в яслите. Не е признак на власт, самодостатъчност или гордост. Не. Вечният Бог анихилира себе си в едно беззащитно, кротко, смирено човешко същество. Бог се сниши, за да можем да вървим с Него и за да може да застане до нас, а не над и далеч от нас.

Удивление и почуда са двете чувства, които вълнуват всички, малки и големи, пред сцената на Рождество Христово, която е като живо Евангелие, преливащо от страниците на Свещеното писание. Не е важно как е украсена яслата, тя винаги може да бъде една и съща или да се променя всяка година; важното е, че говори за живота.

Първият биограф на Свети Франциск, Тома от Челано, описва нощта на Рождество Христово през 1223 г., на която тази година празнуваме осемстотин годишнината. Когато Франциск пристига, намира яслите със сеното, вола и магарето. Събралите се хора показали неизразима радост, неизпитвана досега, пред Рождественската сцена. След това свещеникът, на яслите, тържествено отслува Евхаристията, показвайки връзката между Въплъщението на Божия Син и Евхаристията. По онова време в Гречо не е имало нита една стауйка: сцената на раждането е създадена и изживяна от присъстващите.

Сигурен съм, че първата сцена на Рождество Христово, която извърши велико евангелизаторско дело, може и днес да бъде възможност да събуди удивление и почуда. Така онова, което Свети Франциск започна с простотата на този знак, остава и до днес като истинска форма на красотата на нашата вяра.

Ватикана, 27 септември 2023 г