Папата: в поклонничеството се отразява лицето на Христос, поел нашите страдания

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Поклонничествата на Съюза за превозване на болни хора до светилищата (UNITALSI) насърчават достойнството на хората, които страдат от болести и са уязвими, и свидетелстват за лицето на Църква, която застава до най-слабите. Папа Франциск се среща с Италианския национален съюз за превозване на болни хора до Лурд и до международните светилища, 120 години след основаването му от Джовани Батиста Томаси и се обръща към присъстващите в зала „Павел VI“, изпълнена с доброволци, с болни хора и хора с увреждания, отдава заслуженото на онези, които вършат тази „безценна услуга“.

Това свидетелства красотата на Църква, която знае как да придружава, Църква, която знае как да се грижи за най-слабите, Църква, която знае как да възвестява Евангелието в действеното милосърдие. Благодаря ви, много ви благодаря за това, което правите! Не се уморявайте да вървите срещу течението в свят, който в името на благополучието и резултатността на всяка цена, маргинализира и отхвърля.

Поклонничеството, път за живота

Думите на папата са окуражаване винаги да вървим напред, както е посочено и от символите на логото на годишнината, „бастунът и сандалите, знаци на поклонника, както и Дева Мария“. Папата казва, че това е „покана да съхраняваме духа на поклонничеството, оживен от Евангелието, и да задържаме погледа си върху Мария“. Затова поклонническите пътувания на UNITALSI са „балсам за раните на много хора с увреждания, болни, възрастни или нуждаещи се от помощ“, които UNITALSI придружава до Лурд, както и до други светилища, в Италия и не само.

Това са пътувания за живота, пътувания за изцеление - в различни измерения - които насърчават достойнството на всяко човешко съществувание, особено ако то е белязано от болест, слабост и страдание. У поклонниците – каквито сме всички ние на този свят – се отразява лицето на Христос, който пое върху себе си нашите страдания, за да ги напои със силата на Възкресението.

Църквата, полева болница

Прием, гостоприемството и солидарност са ценностите на поклонничеството, по време на което UNITALSI кара да се срещат „здрави и болни хора, възрастни и млади, посветени и миряни“ и което прави Църквата полева болница, която пред думите предпочита близостта и нежността.

Така тя става жив знак на Църква, която върви заедно, която подкрепя тези, които не могат да се справят и която не иска да изостави никого. Това е образ на Църквата като „полева болница“, която, подобно на Добрия самарянин, подхожда със състрадание и превързва раните, изливайки елей и вино (Лука 10,34). И всичко в тишина и с дискретност, защото пред страданието думите трябва да сторят място за близостта и за жестовете на нежност. Моля, помнете: нека това винаги бъде вашия начин на действие!

Силата на Божието слово

UNITALSI е „референтна точка за семействата и общностите", в същото време е защита „за живота в уязвимостта". Извършва също така „евангелизаторско и апостолско дело“, с действия и примери, „с известяване, което има вкус на конкретност“. Това е езикът, който „може да говори на всички“, казва Франциск, точно както прави Евангелието, разказвайки как „хората са търсили Исус, защото у Него са усещали силата на Бог, който изцелява, на Бог, който прощава, на Бог, който утешава, на Бог, който дава надежда".

Нека Словото Божие винаги бъде вашата храна и вашия „бастун“, който ви подкрепя по пътя, за да няма залитане дори когато пътят става труден и силите сякаш изчезнат.

Да гледаме Дева Мария, за да помагаме на най-беззащитните

Папа Франциск се сбогува с присъстващите, с поглед, обърнат към статуята на Мадоната от Лурд, носена на поклонение из цяла Италия по случай годишнината и пристигнала днес във Ватикана. Той ги съветва да продължават да търсят Дева Мария, „да я съзерцават, да я призовават, да полагат в нозете й трудностите, мъките, болките, която всеки носи със себе си“.

През тези дни, които ни водят към Рождество, фигурата на Мария ни изглежда още по-позната, по-близка: нека я погледнем и да се оставим да бъдем гледани от нея, да се научим да казваме „да“, да приемаме Божиите планове без страх и да се грижим за най-малките и беззащитните.