Ангел Господен: възвестяването на Евангелието не е загубено време

Марко Гуера – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Господ обича да ни включва в Своето спасително дело, иска да бъдем активни с Него, иска да бъдем отговорни и главни действащи лица“. Папа Франциск подчертава това в своята катехизисна беседа преди молитвата Ангел Господен, като се позовава на Евангелието за днешната неделя, което разказва как Исус призовава първите ученици да го следват, за да станат „ловци на човеци“. (Мк. 1,14-20).

Християнин, който не е активен, който не е отговорен в делото по известяването на Господ и който не е главен герой на своята вяра, не е християнин или, както казваше баба ми, той е християнин от „розова вода" (бел.ред.: със значение на повърхностен).

Исус ни иска щастливи

Папата припомня, че Христос, сам по себе си, не би имал нужда от хора, за да разпространява своето спасително слово, но той прави това, „въпреки, че то го кара да поеме много от нашите ограничения“ и от нашите грехове, за да даде на всички голямо щастие:

Нека да видим, например, колко търпение е имал той към своите ученици: те често не са разбирали думите му, понякога не са се разбирали помежду си, дълго време не са могли да схванат съществените страни на неговата проповед, например служението. Но въпреки това, Исус ги е избрал и е продължил да вярва в тях. Но това е важно: Господ ни избра да бъдем християни. А ние сме грешници, правим грешки една след друга, но Господ продължава да вярва в нас. Да вярва в нас... Това е прекрасното на Господ.

Да умножаваме радостта около нас

Според папата, свързването с Исус и донасянето на спасение, следователно, са действия, които осветяват нашия ближен, но също така и нашите сърца:

Наистина, донасянето на Божието спасение на всички, за Исус бе най-голямото щастие, неговата мисия, смисълът на неговото съществуване или, както казва Той, неговата храна. И във всяка дума и действие, с което ние се свързваме с Него, в твърде красивото приключение на даряване на любов, светлината и радостта се умножават: не само около нас, но и вътре в нас.

Възвестяването на Евангелието не е загубено време

И чрез известяването и свидетелството, които всеки вярващ извършва в областите на ежедневния живот, Божието слово е наистина въплътено:

Следователно, възвестяването на Евангелието не е загубено време: означава да бъдем по-щастливи, като помагаме на другите да бъдат щастливи; то е  освобождаване от самите себе си, като помагаме на другите да бъдат свободни; възвестяването на Евангелието означава и да станем по-добри, като помагаме на другите да бъдат по-добри!

Да приемем повика

Накрая, папа Франциск ни насърчава да се запитаме за нашата реална способност да отговорим на повика на Исус:

Нека тогава да се запитаме: спирам ли се, от време на време, за да си припомня радостта, нараснала в мен и около мен, когато приех повика да опозная и свидетелствам Исус? И когато се моля, благодаря ли на Господ затова, че ме е призовал да правя щастливи другите? И накрая: искам ли да накарам някого да почувства, чрез моето свидетелство и моята радост, колко е хубаво да обичаш Исус?