Папата: нека прегърнем красотата на Божието Слово, което спасява
Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Красотата“ на Божието Слово, това, което „дава живот“, но което за съжаление много пъти „влиза от едното ухо и излиза от другото“, а не „насилието“ на думите, многото думи, които следват една след друга и се прахосват в обществото (реално и виртуално), с които обаче се храним ежедневно. Тази сутрин, 21 януари, папа Франциск ръководи литургията във ватиканската базилика, през Петата неделя на Божието слово и отправя към всички вярващи поканата, която е в основата на самото честване: да поставим Писанието в центъра на личния и обществения живот.
Да се върнем към извора, за да предложим на света живата вода, която той не може да намери; и докато обществото и социалните медии акцентират върху насилието на думите, нека ние прегърнем красотата на Божието Слово, което спасява.
Служението на Четец и Катехист възложено на 11 миряни
В базиликата, където се раздават екземпляри от Евангелието на Марко, присъстват пет хиляди души, които участват в литургията, която папата, през 2019 г., с апостолическото писмо Aperuit illis, постанови да се отслужва всяка трета неделя от обикновеното време. Тази година темата е „Пребъдвайте в Словото Ми (Йн. 8, 31). По време на литургията, папата възлага на верни жени и мъже миряни служенията на
Четец и на Катехист. Те са от Бразилия, Боливия, Корея, Чад, Германия, Антилските острови: Светият Отец слага в ръцете им Библия и Кръст, символи на поръчението да провъзгласяват и възвестяват онова Слово, което, както папата подчертава в проповедта си, „привлича към Бог и изпраща на другите“.
Словото... не ни оставя затворени в себе си, а разтваря сърцето, обръща посоката, променя навиците, открива нови планове, отваря неочаквани хоризонти.
Променен живот
Словото „събужда призива на Исус“, „пробужда мисията“, прави ни пратеници и свидетели за „свят, изпълнен с думи“, но „жаден за онова Слово, което той често пренебрегва“. Учениците са доказателството, но също и многото светци „приятели на Бог“ и „свидетели на Евангелието в историята“: „за всички Словото беше решаващо“, казва папата, като цитира Свети Антоний, „който, силно впечатлен от един откъс от Евангелието по време на литургия, оставя всичко заради Господ”; Свети Августин, „чийто живот се променя, когато едно божествено слово излекува сърцето му“; Света Тереза на Младенеца Исус, „която откри призванието си, четейки посланията на Свети Павел“; Свети Франциск от Асизи, „който след молитва, прочита в Евангелието, че Исус изпраща учениците си да проповядват и възкликва: „Това е, което искам, това е, което моля, това е, което желая да направя с цялото си сърце !“.
Техният живот е променен от Словото на живота, от Словото на Господ. И аз се питам: защо с много от нас не става същото?
Глухи за Словото
„Много пъти“, отбелязва папата, „ние слушаме Божието Слово, то влиза от едното ухо и излиза от другото“. Може би защото, добавя той, „не трябва да сме „глухи" за Словото". Рискът е реален: „Залети от хиляди думи, ние пропускаме и Божието Слово: чуваме го, но не го слушаме; слушаме го, но не го пазим; пазим го, но не се оставяме да бъдем провокирани, за да се променим". И най-вече, подчертава Франциск, „ние го четем, но не се молим“. Докато четенето на Светото Писание „трябва да бъде придружавано с молитвата“, за да се установи диалог между Бог и човека. Тази молитва има две основни измерения, тези, за които говори днешното Евангелие, като съобщава за две постъпки, произтичащи от Словото на Исус: „Те оставиха мрежите си и Го последваха“ (Мк. 1, 18).
Много пъти ние трудно изоставяме нашата сигурност, навиците си, защото оставаме оплетени в тях като риба в мрежата. Но тези, които са в контакт със Словото, са излекувани от веригите на миналото, защото живото Слово преосмисля живота, оздравява и наранената памет, като въвежда в нас спомена за Бог и за неговите дела.
На централно място Христос и Неговото Слово
Божието Слово „освободено от тежестта на миналото и настоящето“, казва папа Франциск, „прави ни зрели в истината и милосърдието“. Посажда в душата „нетленно семе”, което, „малко и скрито, покълва и дава плод”.
Пожеланието на Франциск е да се върнем към този извор: „докато думи за Църквата постоянно се казват и четат, нека той ни помогне да преоткрием Словото на живота, което отеква в Църквата! В противен случай ще говорим повече за себе си, отколкото за Него; и много пъти нашите мисли и нашите проблеми остават на централно място, а не Христос с неговото Слово”, твърди папата.
Да носим винаги със себе си джобно Евангелие
Оттук и някои въпроси, зададени на всички вярващи: „Какво място запазвам аз за Божието Слово там, където живея? Там ще има книги, вестници, телевизори, телефони, но къде е Библията? В стаята си държа ли Евангелието под ръка? Чета ли го всеки ден, за да намеря посоката на живота? Нося ли в чантата си джобно Евангелие, за да го чета?“
Това е именно поканата, която папата отправя в края на проповедта си, вече толкова пъти повторена през последните години: винаги носете Евангелието със себе си, в джоба, в чантата, в мобилния си телефон. И накрая, един последен въпрос: „Прочел ли съм поне едно от четирите Евангелия изцяло?“
Евангелието е книга на живота, тя е лесна и кратка, и въпреки това, много вярващи никога не са прочели поне едно отначало докрай.