Папата за Великия пост: през пустинята Бог ни води към свободата

Светла Чалъкова - Ватикана

На 1 февруари Светият престол представи и публикува посланието на Светия отец за Великите пости, които ще започнат в Църквата след две седмици, на 14 февруари, и ще продължат четиридесет дни. Документът е озаглавен: През пустинята Бог ни води към свобода. В началото папата се позова на първите думи от Декалога (десетте Божи Заповеди), с които Бог напомня на израилтяните, че ги е извел „от египетската земя, земята на робството“. „Хората знаеха много добре за какво извеждане говори Бог, защото опитът от робството все още беше отпечатан върху телата им“, казва папата.

„Точно както Израел в пустинята все още носи в себе си спомена от Египет– често съжалявайки за миналото и роптаейки срещу Небето и Мойсей – така днес Божият народ носи в себе си потиснически връзки, които трябва избере да изостави“, отбеляза папата, призовавайки ни да използваме Великите пости като време на благодат, което води към свобода. Великият пост – пише папата е времето на благодатта, в което пустинята отново става – както пророк Осия обявява – място на първата любов (виж Ос. 2:16-17). Бог възпитава своя народ, така че Той да излезе от своето робство и да преживее прехода от смъртта към живота. Като младоженец Той ни привлича обратно към себе си и прошепва думи на любов към сърцето ни.

Но първата стъпка по този път „е желанието да се види реалността“. Франциск припомня, че както Бог чу стенанията на своя народ в Египет, така и ние сме призовани да обърнем внимание на големия брой „потиснати братя и сестри“, чиито викове се издигат днес до небето.

„Нека се запитаме дали този вик стига до нас? Разтърсени ли сме? Шокира ли ни?“, предлага да се замислим папата, като отбелязва, че тези въпроси могат да помогнат да се разбере, дали ние „все още сме под властта на фараона“. „ Това е господство, което ни изтощава и вцепенява. Това е модел на растеж, който ни разделя и краде бъдещето ни. Земята, въздухът и водата са замърсени от него, но душите също са замърсени от него. Всъщност, въпреки че нашето освобождение започва с кръщението, в нас остава необяснима носталгия по робството. Това е като привличане към безопасността на вече видяните неща, в ущърб на свободата.

Папата припомня, че освобождението от Египет е започнало по инициатива на Бог, а Израел дори не го е поискал, сломен от своето робство. „ Фараонът всъщност също гаси мечтите, краде небето, прави свят, в който достойнството е потъпкано и автентичните връзки отречени. Тоест успява да обвърже със себе си. Нека се запитаме: искам ли нов свят? Готов ли съм да се откажа от компромисите със старото?", призова да се замислим Франциск, позовавайки се на свидетелствата на много епископи от различни части на света, които убеждават в необходимостта да се борим срещу „дефицита на надежда“, който „наподобява на копнежът по робството, който парализира Израел в пустинята и му пречи да продължи напред“.

Оттук и призива на папа Франциск да приемем Великия пост като духовно силен период, като „време на обръщане, време на свобода“, през което Исус ни придружава. „Пустинята е пространство, където нашата свобода може да узрее в лично решение да не попаднем отново в робство“, отбеляза той, подчертавайки, че този път „означава борба“ срещу измамните изкушения на дявола и идолите, които могат да бъдат привързаност „към парите, определени проекти, идеи, цели, към нашата позиция, традиции и дори към определени хора“.

Всичко това – пише папата – „вместо да ни тласка напред, ни парализира. Вместо да ни сплотява, ще ни насъскатедин срещу друг“. Ето защо папата призовава вярващите да станат „ново човечество“, което не се поддава на „чара на лъжата“, да станат евангелски „бедни духом“ “, които „са тихато сила на доброто, която лекува и поддържа света”.

Великият пост – отбелязва още папата - е време, когато вярващите са призовани да „се спрат в молитва, за да приемат Божието слово и да се спрат като самарянина в присъствието на наранен брат“, защото „любовта към Бог и ближния е една и съща любов. Да нямаш други богове означава да останеш в присъствието на Бог, близо до тялото на ближния. По този начин молитвата, милостинята и постът не са три независими задачи, а едно движение на откритост, самопречистване: от идолите, които ни тежат, от привързаностите, които ни затварят“, пише папата, напомняйки на вярващите, че „ съзерцателното измерение на живота, което Великият пост ни позволява да преоткрием, ще мобилизира нови сили“.

„В присъствието на Бог ние ставаме сестри и братя, чувстваме другите с нова сила: вместо заплахи и врагове, намираме другари. Това е Божията мечта, обетованата земя, към която се отправяме, когато напуснем робството“, добавя папата.

И накрая, в контекста на синодалният път започнат от Църквата, Франциск насърчава Великия пост да се превърне за вярващите в период на общностни решения, „малки и големи решения, срещу преобладаващата тенденция, способни да променят ежедневния живот на хората и живота на кварталите: потребителски навици, грижа за творението, включване на онези, които са пренебрегвани или презирани“. „В степента до която този Велик пост ще бъде период на обръщане, изгубеното човечество ще почувства импулса на творчеството: искрата на новата надежда“, пише папата, призовавайки да гледаме към бъдещето със смелост и надежда.