Папата: да лекуваме „проказите“ на душата: егоизъм, предразсъдъци и нетърпимост

Света Мария Антония де Пас и Фигероа, Мама Антула, бе докосната от Исус благодарение на духовните упражнения на свети Игнатий и ги бе разпространила в цялата страна, само с едно малко разпятие с малка статуя на Младенеца Исус. Папа Франциск казва това в края на проповедта си, базираща се на неделното Евангелие по време на литургията, която чества канонизирането на първата аржентинска светица. И така, папата ръководи церемонията за обявяването на първия светец от неговата страна.

През дъждовния неделен ден са пристигнали много аржентински поклонници за литургичното честване.

Папата се спира на евангелския откъс (Мк. 1, 40-45), в който се разказва за срещата на Исус с един прокажен, изоставен от своите съграждани, които са се страхували да не бъдат заразени и които са смятали, че контактът с болна плът  прави хората нечисти. Човек, допълнително наранен от отчуждение и отхвърляне, следователно, на когото Христос предлага своето „докосване“, за да го излекува и да освободи всички от една изкривена религиозна идея, която „повдига бариери и отстранява милосърдието“.

Страх, предразсъдъци и фалшива религиозност: ето три причини за голяма несправедливост, три „прокази на душата“, които карат слабите да страдат, изхвърляйки ги като отпадъци.

Въз основа на този евангелски откъс, папа Франциск да говори за трите прокази на душата, които са „страх, предразсъдъци и фалшива религиозност“ и които не са нещо от миналото, тъй като и „в наше време има толкова много маргинализация, има бариери, които трябва да бъдат разрушени, „прокази“, които трябва да бъдат излекувани“.

Папа Франциск отбелязва, че Исус прави два жеста: докосва и изцерява. Докосването е първото действие: Исус се спира с прокажения, протяга ръка и го докосва, като знае, че „като прави това, той на свой ред ще бъде отхвърлен“ и че дори „парадоксално, ролите ще бъдат разменени: болният, когато бъде излекуван, ще може да отиде при свещениците и отново да бъде приет в общността; докато Исус няма да може повече да влезе в което и да е населено място".

Исус, въпреки, че може да го излекува от разстояние, решава да го докосне, защото пътят на Христос „е този на любовта, която придружава тези, които страдат, която влиза в контакт, която докосва раните. Нашият Бог, скъпи братя и сестри, не остана далече в небето, а в Исус стана човек, за да докосне нашата бедност". Дори  „пред най-сериозната „проказа", тази на греха, той не се поколеба да умре на кръста, извън градските стени, отхвърлен като грешник, за да докосне изцяло нашата човешка реалност".

Затова папа Франциск ни насърчава да като Исус и да докосваме, нещо нелесно,  защото „се смесват инстинктите, противоположни на Неговата близост, на Неговото даряване“:

Например, когато се дистанцираме от другите, за да мислим за себе си… когато смятаме, че проблемът е винаги и само в другите... В тези случаи трябва да внимаваме, защото диагнозата е ясна, това е „проказа на душата“: болест, която ни прави безчувствени към любовта, към състраданието, която ни унищожава чрез „гангрените“ на егоизма, на предубежденията, „гангрените“ на безразличието и нетолерантността.

Лечението е изцерението, дадено от докосването на Исус и е плод на Божията близост, защото „близостта, състраданието и нежността" са Божият начин на действие. И ние, казва папа Франциск, трябва да сме отворени за Него, защото „като се оставяме да ни докосне Исус, ние оздравяваме вътрешно, в сърцето. Ако се оставим да бъдем докоснати от Него в молитвата, в обожанието, ако Му позволим да действа в нас чрез своето Слово и Тайнствата, контактът с Него наистина ни променя, изцерява ни от греха, освобождава ни от затварянията, променя ни независимо от това, което можем ние да направим сами, с нашите усилия".

Всичките наши наранени части, казва папа Франциск, трябва да бъдат доведени до Исус, с молитвата, защото „при досега с Исус се възражда най-доброто в нас“ и „така се възвръща красотата, която имаме, която сме; обичани от Христос, преоткриваме радостта да се отдаваме на другите, без страх и предразсъдъци, свободни от упойващи форми на религиозност и лишени от плътта на нашия брат; у нас възвръща своята сила способността да обичаме, отвъд всички пресмятания и удобства".

По този начин се възражда „народ на спасените, общност от братя“ според чудо, което се осъществява не „с грандиозни и зрелищни форми“, а „се осъществява главно чрез скритата ежедневна любов: тази, която се изпитва в семейството, на работа, в енорията и в училище; на улицата, в канцелариите и магазините; тази, която не търси реклама и не се нуждае от аплодисменти, защото на любовта е достатъчна любовта". Наистина, Исус моли излекувания прокажен „да не казва нищо на никого": близост и дискретност. „Братя и сестри, Бог ни обича такива“, отбелязва папа Франциск.

Накрая, папа Франциск говори за Мама Антула, „пътешественик на духа“, изминала „хиляди километри пеша“, за да разнася Бог, пример на „апостолски плам и смелост“, „Духът запали в нея" мисионерски ентусиазъм, базиран на постоянството. И молеше благодат от свети Йосиф и свети Гаетано Тиенски, чиято преданост въведе тя.

Благодарение на Мама Антула този светец, застъпник на Божественото Провидение, си проправи път в домовете, кварталите, транспорта, в магазините, фабриките и в сърцата, за да даде достоен живот чрез работата, справедливостта, ежедневния хляб на масата на бедните.

man / VatNews