Папата към богопосветените: очакването на Господ е важно и за нас
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Добре е да се учим от Симеон и Анна“, „търпеливи в очакването, бдителни духовно и постоянни в молитвата. Сърцата им останаха будни, като вечно горяща факла. Те са в напреднала възраст, но имат младо сърце; не се оставят да ги изхабят дните, защото очите им остават обърнати към Бог, който чака, те не са се предали на пораженството: не са пенсионирали надеждата. Съзерцавайки Младенеца, те признават, че времето е дошло, пророчеството се е сбъднало, Този, който са търсили и за когото са копнеели, Месията на хората, е дошъл". Това каза папа Франциск в проповедта си, произнесена тази вечер по време на литургията в базилика „Свети Петър“ за XXVIII Световен ден на богопосветения живот.
„Очакането на Бог“, отбеляза папата, „ е важно и за нас, за нашия път на вярата. Всеки ден Господ ни посещава, говори ни, разкрива се по неочакван начин и в края на живота и на времената, ще дойде. Затова самият Той ни увещава да бъдем будни, да бъдем бдителни, да постоянстваме в очакването. Най-лошото нещо, което може да ни се случи, е да изпаднем в духовна дрямка".
Обръщайки се към богопосветените хора, папа Франциск каза, че „понякога ние губим тази способност да очакваме. Това зависи от различни пречки". И папата обръща внимание по-специално на две от тях.
„Първата“, посочи той, „е пренебрегването на вътрешния живот. Това става, когато умората надделява над удивлението, когато навикът заема мястото на ентусиазма, когато загубим постоянството в духовния път, когато негативните преживявания, конфликтите или резултатите, които сякаш закъсняват, ни превръщат в огорчени и озлобени хора. Не е добре да преглъщаме горчивината, защото в едно религиозно семейство, огорчените и мрачни хора правят въздуха тежък. Тогава е необходимо да се възстанови изгубената благодат: да се върнем, чрез интензивен вътрешен живот, към духа на радостно смирение, на тиха благодарност. И това се подхранва с обожанието, с колениченето и със сърцето, с конкретната молитва, която се бори и се застъпва, способна да събуди отново желанието за Бог, любовта от миналото, удивлението от първия ден, вкусът на очакването".
„Втората пречка“, добави папата, „е приспособяването към светския стил, който в крайна сметка заема мястото на Евангелието. И нашият е свят, който често се движи с голяма скорост, който превъзнася всичко и веднага, който се изхабява в активизъм и се опитва на всяка цена да прогони страховете и тревогите на живота в езическите храмове на консуматорството или в развлеченията. В такъв контекст, където мълчанието е прогонено и изгубено, очакването не е лесно, защото изисква отношение на здравословна пасивност, смелостта да забавим темпото, да не се оставяме да бъдем затрупани от дейностите, да направим място у самите нас за действието на Бог, както учи християнската мистика. Тогава нека бъдем внимателни, за да не навлезе светският дух в нашите религиозни общности, в църковния живот и в пътя на всеки от нас, в противен случай няма да дадем плод“.
„Християнският живот и апостолската мисия“, заключи папа Франциск, „имат нужда очакването, узряло в молитвата и в ежедневната вяра, да ни освободи от мита за ефективност, от манията за печалба и най-вече от претенцията да затваряме Бог в нашите категории, защото Той винаги идва непредвидимо, с темпове, които не са нашите и по начини, които не са това, което очакваме. Приемайки Господ, миналото се отваря за бъдещето, старото, което е в нас, се отваря за новото, което Той вдъхновява“.
