Папата: новият живот е пътят на Божията прошка

На 8 март следобед, папа Франциск отслужи покаятелно богослужение в римската енория свети Пий V. Литургията с тайнството покаяние се състоя като част от молитвената инициатива „24 часа за Господ“, която, по решение на папа Франциск, се провежда всяка година, в навечерието на Четвъртата неделя на Великия пост в католическите епархии по света

Виктор Владимиров – Ватикана

В проповедта си Светият Отец коментира първото четиво от Посланието до Римляните, в което апостол Павел призовава християните „… тъй и ние да ходим в обновен живот“ (6, 4). Според папата, този „обновен живот“ се ражда от Тайнството Кръщение, което ни потапя в смъртта и възкресението на Господа и ни прави Божии чеда. Също така това ново съществувание е неразривно свързано с ежедневното вървене по пътя към Небесния Отец. Но по време на това поклонение, християните се сблъскват с много препятствия, свързани с неправилното разбиране на Бог, ближните и себе си: парализиращ страх от Всевишния, преувеличаване на недостатъците на другите хора, констатация на собственото безсилие.

Новият живот обаче е пътят на Божията прошка, подчерта Светият Отец: това е винаги нов поток на Господната благодат, укрепване на сърцето, което се доверява на Бога, обичащо своите ближни и себе си. Милосърдният Христос лекува и пречиства сърцата от злото, което им позволява да Го видят и за това трябва да се молим усърдно, защото Господ наистина желае нашето спасение и вечно щастие. Обръщането не може да бъде отложено „за по-късно“, подчерта папата, припомняйки, че новият живот, започнал в Кръщението, продължава в Божията прошка.

„Ние се уморяваме да искаме прошка. Но Той никога не се уморява да прощава", повтори папата. И Неговата прошка „ни обновява, изчиства ни отвътре": „Той прощава всичко.

Според епископа на Рим, тайнството Помирение е основата на християнската същност; вярващият се разкайва за греховете си, за да падне в обятията на разпнатия Христос и да възкръсне в сърцето си. От своя страна, изповедниците са призовани да бъдат проводници на Божието милосърдие, бащинската радост и нежността на Светия Дух: винаги трябва да се прощава, защото прошката трябва да заема централно място в живота на Църквата.

Осъзнавайки собствените си грехове, недостатъци, пропуски, слабости и лоши постъпки, трябва да се продължава по пътя на „новия живот” и с надежда да се молим:

Исусе, ако искаш, можеш да ме пречистиш! От мисълта, че нямам нужда от теб всеки ден: Исусе, ако искаш, можеш да ме пречистиш! От това да живея спокойно с моето двуличие, без да търся пътя към свободата в твоята прошка: Исусе, ако искаш, можеш да ме пречистиш! Когато добрите намерения не са последвани от действия, когато отлагам молитвата и срещата с теб: Исусе, ако искаш, можеш да ме пречистиш!

08 Март 2024, 19:49