Папа Франциск: нека бъдем певци на надеждата в света
Светла Чалъкова - Ватикана
В своята проповед Франциск изтъкна, че Възнесението не е заминаването на Христос от нас, а изпълнението на Неговата мисия. „Исус слезе при нас, за да ни помогне да се издигнем при Отца; Той слезе, за да ни издигне; Той слезе в дълбините на земята, за да се отвори Небето над нас. Той унищожи смъртта ни, за да можем да имаме вечен живот. Това е основата на нашата надежда: Христос, който се възнесе на Небето и носи в сърцето на Бог нашата човечност, пълна с очаквания и въпроси“, каза папата.
Папата обясни, че християнската надежда „не е обикновен човешки оптимизъм или ефимерно очакване, свързано със земни гаранции“, а „реалност, която вече е изпълнена в Исус“ и ни се дава всеки ден.
„Християнската надежда ни подкрепя по пътя на живота, дори когато той става болезнен и труден, тя отваря пътя към бъдещето, когато разочарованието и песимизмът се опитват да ни направят роби; показва възможното добро, когато изглежда, че злото надделява; изпълва ни с мир, когато сърцето е обременено с поражение и грях; помага ни да мечтаем за ново човечество и ни прави смели в изграждането на братски и мирен свят, когато изглежда, че вече не си струва да опитваме“, увери Светият отец.
Оттук и поканата на папата към всички вярващи е „да станат певци на надеждата в една цивилизация, белязана от твърде много отчаяние“. „С жестове, с думи, с ежедневни избори, с търпението , нека да посеем малко красота и доброта, където и да сме, нека да възпеем надеждата, така че нейната мелодия да накара струните на човечеството да затрептят и да събуди радостта в сърцата, да събуди смелостта да се приеме живота“, каза той.
Папата подчерта, че всеки има нужда от надежда. „От нея се нуждае обществото, в което живеем, което често е потопено само в настоящето и е неспособно да гледа в бъдещето; има нужда от това нашата епоха, която понякога уморено се влачи в сивотата на индивидуализма и „оцеляването“; нуждае се Творението тежко наранено и ограбено от човешкия егоизъм; нуждаят се народи и страни, които гледат към бъдещето, изпълнени с безпокойство и страх, докато несправедливостта се разпространява с арогантност, бедните се отписват като отпадъци, войните сеят смърт, последните остават в дъното на списъка и мечтата за братски свят рискува да остане мираж. Надеждата е необходима на младостта, често дезориентирана, но жадуваща да живее пълноценно; необходимо е на възрастните хора, които културата на ефективност и отчуждение вече не знае как да уважава и слуша; тя е необходима на болните и всички ранени телесно и духом, които могат да намерят облекчение чрез нашата близост и грижа“, каза папата.
Папата е убеден, че надеждата е необходима на Църквата, която не трябва да забравя, че е Невястата на Христос, обичана с вечна и вярна любов, призвана да пази светлината на Евангелието, изпратена да предава на всички огъня, който Исус донесе и запали в света веднъж завинаги.
„Братя и сестри, всеки от нас има нужда от надежда: животът ни, понякога уморен и наранен, сърцата ни жадни за истина, доброта и красота, мечтите ни, които никаква тъмнина не може да угаси. Всичко, вън и вътре в нас, призовава за надежда и търси, дори несъзнателно, близостта на Бог“, каза папата. Франциск цитира Романо Гуардини, който казва, че „Бог е по-близо в нашето ледниково време, време, отколкото по времето на барока с великолепието на неговите църкви, на средновековието с богатството на неговите символи, на ранното християнство с неговата младежка смелост пред лицето на смъртта“.
Но Господ – предупреди папата - очаква от нас да Му останем верни. От това може да възникне вяра, не по-малко валидна, наистина може би по-чиста, във всеки случай по-интензивна, отколкото някога е била във времена на вътрешно богатство.
В края на своята проповед Франциск изрази пожеланието „Нека Господ, който възкръсна и се възнесе на небето, да ни даде благодатта, която да ни позволи да преоткрием надеждата, да провъзгласяваме надеждата и да създаваме надежда“.
