Папата: красотата на източните църкви е наранена от войни

Светла Чалъкова - Ватикана

На 27 юни 2024 г. Франциск прие на аудиенция  участниците в 97-ата пленарна сесия на Асамблеята на Съюза на хуманитарните агенции на Източните Църкви (ROACO). Той обединява организации, които предоставят финансова подкрепа на католическите общности от източен обряд в различни области на тяхната дейност: от изграждането на храмове и отпускането на стипендии до работата на учебните и образователни институции. Структурата действа под ръководството на префекта на Ведомството за източните църкви, който от 2022 г. е кардинал Клаудио Гуджероти.

Наранена красота

Папата отбеляза, че източните църкви „трябва да бъдат обичани“, защото те „съхраняват изключителни традиции на духовност и мъдрост, могат да ни кажат много за християнския живот, синодалност и литургия“, обогатяват „католическото единство с величието на своята история и оригиналност ".

„Но тази красота е ранена. Много източни църкви са били смазани от тежкия кръст и са станали „църкви мъченици”: те носят клеймото на Христос. Точно както тялото на Господ беше прободено с пирони и копие, така много източни общности са ранени и кървят поради конфликтите и насилието, от които страдат“, каза папата, припомняйки тежката ситуация в Светата земя, Украйна, Сирия, Ливан , Кавказкия регион и Тиграй.

„Не можем да останем безучастни“, подчерта Светият отец, призовавайки „да продължим да подкрепяме източните католически църкви, като им помагаме да се придържат здраво към Евангелието в тези драматични времена“. „С ваша помощ те ще могат да допълнят това, което гражданското правителство трябва да осигури за най-слабите и най-неравностойните, но не може, не знае как или не иска да го направи“, добави той.

Семената на доброто ще поникнат

Папата благодари на представителите ROACO за тяхната работа, като ги нарече евангелизатори, участници в мисията на Църквата, носители на любовта на Исус и сеячи на надежда. „Благодаря ви за това, че отговаряте на разрухата с възстановяване, на лишаването от достойнство с връщане на надеждата, на детските сълзи с любвеобилна усмивка, на злата логика на властта с християнската логика на служенето. Семената, които засаждате в почва, замърсена от омраза и война, ще покълнат и ще се превърнат в пророчество за един друг свят, който вярва не в правото на по-силния, а в силата на невъоръжения мир“, каза Франциск.

Войната е безсмислена и безплодна авантюра

„Знам, че през последните дни насочихте вниманието си към драматичната ситуация в Светата земя: там, където започна всичко, където апостолите получиха задачата да идат по света, за да проповядват Евангелието. Ето защо днес вярващите от целия свят са призовани да насърчават християните, там и в целия Близък изток, да бъдат по-силни от изкушението да изоставят своите земи, раздирани от конфликти“. Колко болка причинява войната, още по-жестока и абсурдна там, където е проповядвано евангелието на мира! На онези, които подхранват спиралата на конфликта и печелят от него, повтарям: спрете! Спрете, защото насилието никога няма да донесе мир. Има спешна нужда от прекратяване на огъня, провеждане на срещи и диалог, за да се даде възможност на различните народи да съжителстват – това е единственият възможен път към стабилно бъдеще. В случай на война, безсмислена и безплодна авантюра, никой няма да бъде победител: всички ще бъдат победени.

Нека има проблясъци на мир за Украйна

„Мисля и за трагичната драма на измъчената Украйна, за която се моля и не се уморявам да ви каня да се молите: нека проблясъците на мира се отворят за тази скъпа нация, нека военнопленниците и репатрираните деца бъдат освободени. Насърчаването на мира и освобождаването на затворниците са отличителни белези на християнската вяра, които не могат да бъдат сведени до инструмент на властта. Тези дни вие обърнахте внимание и на хуманитарното положение на разселените лица в района на Карабах: благодаря ви за всичко, което е направено и ще бъде направено, за да помогнете на страдащите“, добави Светият отец.

Папата призова да се помогне на вярващите от Източните църкви, които са били принудени да напуснат своите страни и да живеят в чужбина, за да не загубят религиозната си идентичност.