Папата: не съществува конфликт между вярата и науката

Светла Чалъкова - Ватикана

На 20 юни 2024 г. Франциск прие на аудиенция във Ватикана участниците от II конференция на Ватиканската астрономическа обсерватория, организирана в памет на изключителния белгийски физик, йезуита Жорж Льометр, откривател на теорията за Големия взрив. Форумът се провежда в Кастел Гандолфо на тема „Черни дупки, гравитационни вълни и пространствено-времеви особености“. В него участват около четиридесет учени, включително двама лауреати на Нобелова награда.

Франциск отбеляза, че приносът на отец Жорж Льометр към науката е получил световно признание през последните години. За пример той посочи решението на Международния астрономически съюз, взето през 2018 г., да преименува известния „закон на Хъбъл“, който се отнася до разширяването на Вселената, в закона „Хъбъл-Льометр“, тъй като свещеникът го е открил няколко години преди американския учен.

Изследването на Вселената е важно за науката и духовния живот

Папата отбеляза, че Църквата е внимателна към изследването на космоса, тъй като то събужда чувствителността и умовете на хората. „Началото на Вселената, нейната еволюция, дълбоката структура на пространството и времето изправят човека пред необходимостта да търси смисъл в един огромен сценарий, в който той рискува да се изгуби“, каза папата и добави, че тези теми са от особено значение за богословието, философията, науката и духовния живот.

Образцов свещеник и учен

„Жорж Льометр беше образцов свещеник и учен. Неговият човешки и духовен път е пример за живот, от който всички можем да се поучим“, подчерта Светият отец.

Франциск припомни, че Льометр откликна на призванието си на свещеник и учен като възрастен, след като откликва на желанието на баща си да учи инженерство и изпита ужасите на Първата световна война, в която беше призован.

Бог винаги остава загадка

„Отначало той беше, както се казва, „конкордист“, тоест вярваше, че научните истини са завоалирани в Светото писание. След това неговият човешки опит и по-нататъшното духовно формиране го водят до разбирането, че науката и вярата следват два различни и успоредни пътя, между които няма конфликт. Напротив, тези начини могат да се хармонизират, защото и науката, и вярата за вярващия имат една и съща матрица в абсолютната Божия Истина. Пътят на вярата го накара да осъзнае, че сътворението и Големият взрив са две различни реалности и че Бог, в който той вярва, не може да бъде обект, лесно класифициран от човешкия ум, а е „скрит Бог, който винаги остава в измерението на тайната, която не може да бъде напълно разбрана“, каза папата.

Науката трябва да служи на хората

Папата пожела конференцията във Ватиканската обсерватория да помогне на учените да напреднат в областта на своите изследвания към Истината, която „без съмнение е еманация на Божията милост“. „Вярата и науката могат да бъдат обединени в любовта, ако науката бъде поставена в услуга на хората от нашето време, а не се изкривява в наша вреда или дори за нашеунищожение“, каза той, като призова гостите си да отидат в „периферията на знанието“ “, за да се срещнат там с Бог-Любов, който „успокоява и утолява жаждата на нашите сърца”.