Папата: власт без служение е диктатура

На молитвата Ангел Господен, папа Франциск обяснява, че Божието царство не е „сейф или блиндирана стая“, а че всеки може да влезе в него. Необходими са търпение, внимание, постоянство, смирение: „Мисията, която Исус поверява на Петър, не е тази да затвори вратите на дома, допускайки само на някои избраници“

Маня Кавалджиева – Ватикана

Какво е дълбокото значение на символа на ключовете, с който Петър е изобразен в иконографията и за които се говори в Писанието? Те са ключове за отваряне, а не за затваряне. Това е посланието, изразено от папа Франциск преди да произнесе молитвата Ангел Господен, на празника на светите апостоли Петър и Павел, в което той подчертава два пъти, че „власт, която не е служение, е диктатура“.

Ключовете на Петър, наистина, са ключовете към Царството, което Исус не описва като сейф или бронирана стая, а с друга символика: малко семе, скъпоценна перла, скрито съкровище, шепа квас (Матей 13, 1-33), тоест като нещо ценно и богато, да, но в същото време малко и незабележимо. За да се постигне, следователно, не е необходимо да се задействат механизми и ключалки за сигурност, а да се култивират добродетели като търпение, внимание, постоянство, смирение.

Франциск уточнява, че за да отвори вратата на Исус,  Петър най-напред е трябвало да се обърне и припомня, че това „не е било лесно“ за него. Трябвало е освен това да разбере, че властта е служение.

Мисията, която Исус поверява на Петър, не е тази да затваря вратите на дома, като допуска само някои избрани гости, а да помага на всички да намерят пътя, за да влезнат във верността на Евангелието на Исус. На всички. Всички, всички, всички могат да влезнат.

Както обикновено, катехизисната беседа на папата завършва с поредица от въпроси, които Светият Отец задава във връзка с личното и общностно проникновение. Сред тези главни въпроси: дали сме гостоприемни с другите? „И за да бъдем такива, оставяме ли се да бъдем оформени от Исус и от неговия Дух, който пребъдва в нас?

Петър получи ключовете на Царството не защото беше съвършен, не: той е грешник; а защото беше смирен и честен, и Отца му беше дарил искрена вяра (Мт. 16, 17). Затова, поверявайки се на Божията милост, той успя да подкрепи и утвърди братята си, както му бе поискано (Лк. 22, 32).

29 Юни 2024, 16:19