Франциск от Триест: всички можем да живеем като братя
Светла Чалъкова – Ватикана
Позовавайки се на евангелския пасаж от Езекил, папата припомни, че Бог винаги е благославял своя народ с пророци, които да го подкрепят и да съживяват надеждата, въпреки непокорството и упоритостта им. Дори Исус, който се завърна в родния Назарет, не беше разпознат от хората, сред които израсна: „Неговите хора не го приеха“ (Йоан 1, 11).
Неговите съграждани, не можеха да отидат отвъд Неговата земна история и семейна среда, не можеха да разберат как синът на обикновен дърводелец може да има толкова много мъдрост и дори способност да прави чудеса. Те бяха възмутени от човешката природа на Исус, те не бяха в състояние да признаят, че Бог може да се прояви в уязвима човешка плът, да стане слаб, за да се наведе и да измие нозете на учениците. Този „скандал“ (Марко 6, 3), този „камък на препъване“ стана пречка за тяхната вяра в Исус, каза Светият отец.
Един силен и могъщ Бог, който стои до мен и отговаря на нуждите ми, е привлекателен, но един слаб Бог, който умира на кръста и ме моли да преодолея егоизма, е неудобен. Но днес, когато сме изправени пред много социални и политически проблеми, имаме нужда именно от „скандала на вярата“, имаме нужда от вяра в Бог, който стана човек, „човешка вяра, вяра на плътта“, която влиза в историята, лекува сломените сърца, става квасът на надеждата и зародишът на Новия свят, отбеляза Франциск.
Това е вяра, която „събужда съвестта от безчувственост“, която осъжда несправедливостта и предизвиква човешкия егоизъм. Папата ни призова да не забравяме: Бог се крие в тъмните ъгли на живота, в градовете, където деградацията изглежда побеждава, в лицата на хората, които страдат. Безкрайността на Бог е скрита в човешкото страдание, „в наранената плът на последните, забравените и изоставените“.
Понякога – каза папата – правим ненужни скандали за дребни неща, вместо това трябва да се запитаме: Защо не правим скандали пред лицето на ширещото се зло, унижения живот, трудовите проблеми, страданията на мигрантите? Защо оставаме апатични и безразлични към несправедливостта? Защо не вземем присърце тежкото положение на затворниците, което дори тук, в Триест, звучи като вик на страдание? Християните са призовани да бъдат пророци и свидетели на Царството Божие във всички ситуации, както правеше Исус, който „остана верен на своята мисия, не се криеше зад двусмислието, не прие логиката на политическата и религиозна власт“, напомни папата.
От Триест, който стои на „кръстопътя на народи и култури“, папата призова да се подхранва мечтата за нова цивилизация, основана на мира и братството, възмутена от несправедливостта и носеща на света пророчеството на Евангелието. Оттук и пожеланието на папата към гражданите на Триест: „Напред! Продължавайте да полагате усилия за разпространение на Евангелието на надеждата, особено сред идващите от Балканския маршрут и всички, които се нуждаят от насърчение и утеха телесно или духовно. Нека поемем това задължение заедно, защото след като преоткрием любовта на Отца, всички да можем да живеем като братя“, призова Франциск.
