В Папуа Нова Гвинея, папата ще намери „силна и многоцветна“ църква
Ренато Мартинес – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Папа Франциск ще намери Църква, която добре практикува вярата, но в стила на Папуа Нова Гвинея… Става дума за коренни народи, с много древни традиции. За тях, присъствието на папата е потвърждение на техния път, извървян като Църква, като Божи народ“. С тези думи отец Марио Абсалон Алварадо Товар, генерален настоятел на мисионерите от „Пресвятото сърце Исусово“, описва пред ватиканските медии очакванията на папуаските вярващи, предвид предстоящото апостолическо посещение на папа Франциск в Азия и Океания, планирано да се проведе от 2 до 13 септември 2024 г.
Начало на мисията в Папуа Нова Гвинея
Гватемалският религиозен ръководител припомня, че първите мисионери на „Пресвятото сърце“ са били изпратени в Папуа Нова Гвинея, когато техният основател, отец Юлиус Шевалие, е бил все още жив. Те са получили мисионерския мандат в края на годините 1878 – 1879. След първия опит да се заселят на острова през 1881, на 4 юли 1885 г. те отслужват първата литургия и основат няколко мисии на южния бряг, сред племената Роро и Мекео.
„Пристигнахме в Папуа Нова Гвинея през 1881 г. и това беше началото на модерната ера на Църквата – обяснява той. Преди много векове е имало някои присъствия, но твърде минимални; от 1881 г. до днес присъстваме ние. Ние сме пионерите на църковния растеж в Папуа Нова Гвинея".
„Земята на неочакваното“
По същия начин мисионерът описва реалността в страната, като мултикултурен свят, а Църквата, присъстваща на тези земи, като „многоцветна, многоезична, многоетническа Църква“. „Папуа Нова Гвинея се нарича „страната на неочакваното“, подчертава той. Всъщност това е земя с много древна културна традиция, но с много различен ритъм на живот от този на Запада.
Мултикултурна Църква
Що се отнася до църковната реалност, с която папа Франциск ще се срещне при пристигането си през септември, настоятелят на Мисионерите на Пресвятото сърце подчертава, че това е Църква с много ритуали, с много танци, която се поражда от селския свят, от джунглата, от реките, от риболова, от лова. Това е ритъмът на живот на хората и следвайки този ритъм, бе посята вярата. „Ние, мисионерите – казва той – имаме провинция с над 115 мисионери, всички местни, има различни конгрегации в папуаската църква, но това е много семпла земя в този смисъл и в същото време мултикултурна, многоезична, многоцветна. Трудно е да се опише с думи...“.
Трудностите при първото възвестяване на евангелието
В този смисъл, отец Алварадо припомня трудностите, които са срещнали мисионерите при първото възвестяване на Евангелието. „В началото имаше практики като канибализъм, който вече не съществува, на практика е изчезнал. Това беше едно от най-големите първоначални предизвикателства. После други предизвикателства в сферата на здравеопазването, във времена на малария и други болести, защото бяха градове без почти никакъв контакт със Запада. И още, физическата трудност от липсата на пътища или магистрали. А също и културният свят... в началото нашите мисионери не разбираха напълно местния религиозен свят, те имаха свои собствени практики, свои собствени начини. Евангелието обаче присъстваше, разбира се, семената на Царството винаги са били там, но с някои традиции и практики, с които в началото беше трудно да се споразумеем".
Сегашните предизвикателства по пътя на Църквата
Следователно в Папуа Нова Гвинея бе извървян много дълъг път и в момента на острова има много силна Църква, призована да се справя с други и нови предизвикателства, като изменението на климата, бедността и минната дейност без човешко лице.
„В Папуа Нова Гвинея има системна бедност. Тъй като това е страна с невероятно големи природни ресурси, присъстват различни международни компании, които експлоатират територията“.
Изменението на климата е силно повлияно от това, че сме страна, която зависи толкова много от природните си ресурси и различните широкомащабни изсичания на дървета или монокултури, което засягат хората. Освен това, минната дейност лишена от човечност, е нещо, което накърнява, което много вълнува Църквата и ние се стараем да продължаваме да стоим близо до най-нуждаещите се. Естествено, светът на племената е предизвикателство за чужденците или за самата Църква, тоест как да се зачита племенната структура, или тази на клановете, как да се евангелизират племенните структури отвътре, зачитайки и опитвайки се да се оздравят съществуващите антиценности. Има твърде различни визии за света сред племената, етносите и това представлява трудност за Църквата, за синодалността, за епархиите и конгрегациите“.
Първият блажен на Папуа и новите призвания
Не липсват обаче поводи за радост и надежда. Отец Алварадо държи да разкаже как след възвестяването на Евангелието, сред папуасите се появяват различни местни призвания. В момента дори се провежда делото за канонизацията на първия блажен от Папуа Нова Гвинея, Пиетро То Рот, мирянин-мисионер от „Пресвятото сърце Исусово“, загинал мъченически през 1940 г. и беатифициран през 1995 г. „Папа Франциск ще намери местни епископи и свещеници. Чужденците стават все по-малко, но те извършиха изключителна работа...”, казва религиозният ръководител. „Имаме домове за подготовка, с местно религиозно призвание, много посветени миряни.
Молитви за пътуването на папата в Азия и Океания
Накрая, генералният настоятел призовава за отваряне към опознаване на други реалности. „Трябва да видим и другата част на света, където има хора, които страдат, хора щастливи, туземци, хора с ценности, от които всички могат да се поучат и които можем да споделяме с тях".
Оттук и насърчението да се молим за предстоящото пътуване на папата: „Ние се молим много... хората в Папуа Нова Гвинея, в Индонезия, в Източен Тимор, в Сингапур, го очакват с отворено сърце. Присъствието на папа Франциск е потвърждение на техния път като Църква, като Божи народ“. Пожеланието е да се продължава по пътя на „синодалността и в двете части на света. Това би било благодат...“.
