Папата: истинският мир идва от покаялите се и простени сърца

Маня Кавалджиева – Ватикана

В сквоято проповед, Светият Отец наблегна върху традиционния „снеговалеж“, който напомня за изключителното явление, посочило на папа Либерий мястото, където да бъде построена първата базилика“. Папата говори и за иконата на Два Мария „Salus populi romani“, мното скъпа за жителите на Вечния град, която се намира в базиликата от почти 410 години.

Папата каза: „Бих искал да споделя с вас кратък размисъл, започвайки от два знака, които характеризират този празник: първият е традиционният „снеговалеж", който ще се случи след малко, по време на Магнификата; вторият е богородичната икона Salus populi romani (Спсението на римския народ). Тези два знака, добре тълкувани, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието Слово, с което се молихме в псалмите и което чухме в Четивото“.

 „Снеговалежът“

Той не е само „фолклор“, а има символично значение, посочи Франциск. „Зависи от нас, от това как го възприемаме и от значението, което му придаваме“. В тази връзка папата цитира два стиха от книгата Сирах за снега, който Бог кара да падне от небето: „на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява“ (43,20). Тук мъдрецът подчертава двойното чувство, което природното явление буди в човешката душа: възхищение и удивление, казва папата и добавя: „нека не забравяме тези две думи, способността да се възхищаваме и способността да се удивяваме. Не трябва да губим тези две способности, защото те са част от изживяването на нашата вяра“.

Виждайки, как снегът се сипе, „окото се учудва" и „сърцето се изумява". И това насочва тълкуването на знака на снеговалежа, който „може да се разбира като символ на благодатта, тоест на реалност, която обединява красотата и безвъзмездността".

Следователно това е „нещо, което не може да бъде заслужено, а още по-малко купено“, но което „може да се получи само като дар и като такова е ш напълно непредсказуемо“. Точно като снеговалежът в Рим посред лято.

Древната богородична икона

Тази вътрешна нагласа е същата, с която трябва да гледаме древната богородична икона, „скъпоценното на тази базилика“.  Папата описа подробно образа на Богородица с Младенеца, благодарение на който „благодатта придобива напълно своята християнска форма“.

Тук благодатта се появява в своята конкретност, лишена от всякакво митологично, магическо, спиритуалистично покритие, което винаги дебне в областта на религията

Същественото

В иконата Salus popoli romani (спасението на римския народ) е налице само „същественото“, отбеляза папата: Жената и Синът. Жената, „пълна с благодат, зачената без грях, непорочна като току-що паднал сняг“, която Бог погледна „с възхищение и удивление“ и избра за „Майка“. И Младенецът, който държи Светата книга с лявата си ръка, а с дясната благославя: „И първата благословена е тя, Благословената между всички жени. Нейната тъмна мантия позволява да изпъкне златната дреха на Сина: само в Него обитава цялата пълнота на божествеността; тя, с открито лице, отразява неговата слава”.

„Нека погледнем тази икона, която освещава всички ни“, каза папата, като остави настрана написания текст и добави: „нека отделим малко време, за да отидем и да я съзерцаваме“. Вярващият народ „идва да моли благословията на Светата Божия Майка“, добавя той, „защото тя е посредница на благодатта, която произтича винаги и само от Исус Христос, чрез делото на Светия Дух“.

Поглед към Юбилея

Особено през следващата юбилейна Света година „ще има много поклонници, които ще дойдат в тази базилика, за да молят за благословия Майката“, подчертава папа Франциск.

Днес ние сме се събрали тук като един вид авангард и призоваваме нейното застъпничество за град Рим, нашия град и за целия свят, особено за мира: мир, който е истински и траен само ако тръгва от покаялите се и простени сърца. Прошката създава мир, защото това е така благородното поведение на Господ...

„Мирът, който идва от Кръста на Христос, от Неговата Кръв, който Той взе от Мария и разпространи за опрощение на греховете“, добавя Франциск.

Бих искал да завърша, обръщайки се към Пресвятата Дева с думите на Свети Кирил Александрийски в края на Ефеския събор: „Радвай се, Мария, Майко Божия, ти, която донесе светлината, ти пречистата.