Папата поиска освобождаването на бившия лидер на Мианмар Аун Сан Су Чи

Сарваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

Многобройни теми

Многобройни са темите, засегнати от Хорхе Марио Бергольо с йезуитите от посетените територии, а също и от съседните региони. Място в разговорите бе отделено на личните споделяния, на предложения и указания за пастирско служение и за мисията, особено тази в Азия, както и на актуалните събития. Например, като драмата, която Мианмар преживява от около три години, където ситуацията „е трудна“, както казва папата на един събрат от Бирма, който го пита: „загубихме живот, семейство, мечти и бъдеще ... какво трябва да направим, за да не изгубим надеждата?”.

Мисъл за рохингите и Аун Сан Су Чи

Мислите на папата веднага се насочват към рохингите, мюсюлманското малцинство, което е дискриминирано и често жертва на преследване: „те са в сърцето ми“, казва Франциск. Той си спомня пътуването до Мианмар и Бангладеш през декември 2017 г. и разговора с Аун Сан Су Чи, тогавашен министър-председател, която сега е в затвора, както и срещата с „прокудените“ рохинги. След това казва на младия йезуит: „няма универсален отговор на твоя въпрос. Има добри млади хора, които се борят за родината си. В Мианмар днес не може да се мълчи: трябва да се направи нещо!“.

„Бъдещето на вашата страна трябва да бъде мирът, основан на зачитането на достойнството и правата на всички, на зачитането на демократичния ред, който позволява на всеки да даде своя принос за общото благо“, казва Франциск. След това той повтаря искането за освобождаване на Аун Сан Су Чи, като припомня аудиенцията в Рим с нейния син: „предложих Ватикана да я приеме на нашата територия. В този момент госпожата е символ. А политическите символи трябва да бъдат защитавани ... Моля се за вас, млади хора, да бъдете така смели. Църквата във вашата страна е смела".

Идеалът за справедливост

Папата говори за смелост и по отношение на аржентинските майки от „Пласа де Майо“, които от десетилетия се борят и протестират, за да получат справедливост и истина за своите деца и внуци, изчезнали по време на военната диктатура в Аржентина и които вдъхновиха мирното движение в Индонезия, което всеки четвъртък организира митинги и мирни протести, за да поиска разясняване на масовото насилие, разтърсило Джакарта по време на „националната трагедия“ на площад Семанги през 1998 г., когато десетки жени бяха взети на прицел от разгневени тълпи. Един от йезуитите, присъстващи на срещата в Джакарта, придружава семействата на жертвите на нарушени в миналото човешки права и връчва на папата писмо, написано от г-жа Мария Катарина Сумарсих, майка на една от жертвите на тази трагедия, като обяснява:

„Тя е една от инициаторките на движението Камизан, вдъхновена от протеста на майките от „Пласа де Майо“ в Аржентина. Тази група иска от правителството да разкрие миналите нарушения на човешките права и да осигури справедливост на жертвите и техните семейства. Какъв съвет можете да ни дадете?”. Папата си спомня срещата с ръководителката на майките от „Пласа де Майо“, Хебе де Бонафини, която почина през 2022 г. „Разговорът с нея ме трогна и ми помогна много. Предаде ми онази плам да дам глас на безгласните. Това е нашата задача: да дадем глас на тези, които нямат. Запомнете това, настоява папата, това е нашата задача. Ситуацията по време на аржентинската диктатура беше много трудна и тези жени, тези майки се бореха за справедливост." След това папата призовава: „винаги пазете идеала за справедливост!“.

Бичът на клерикализма

Освен социални и политически проблеми, Франциск, винаги отговаряйки на въпросите на своите гости, се спира и на църковните въпроси. Като се започне от клерикализма, заклеймяван като бич.  В отговор на йезуит от Дили, в Източен Тимор, Франциск повтаря, че клерикализмът „е навсякъде“. „Например във Ватикана има силна клерикална култура, с постепенен опит да се промени“, казва той. „Клерикализмът е едно от най-фините средства, които използва дяволът“. Както винаги, папата цитира Анри Дьо Любак и неговата книга „Размишления за Църквата“, в която той говори за „духовната светкост“ … „Клерикализмът, отбелязва папата, е най-светското в духовенството. Клерикалната култура е светска култура".

Почивка с молитвата

Многобройни са съветите на папата за мисията на религиозните хора в Азия, като припомня велики фигури от Обществото на Исус, като отец Педро Арупе и Матео Ричи. По-специално, папа Франциск винаги настоява служението да се придружава с молитвата, основна необходимост.

„Ставам рано, защото съм стар. След почивката, което е добре за мен, ставам към 4 часа, след това в 5 часа започвам молитвата…

Папата добавя, че понякога заспива в молитвата. „И това, когато се случва, не е проблем: за мен това е знак, че се чувствам добре с Господ! Почивам си с молитвата. Никога не изоставяйте молитвата!“, заключава накрая папата.