Ангел Господен: да слушаме бедните с ушите на сърцето

Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана

На молитвата Ангел Господен, папа Франциск повтаря някои основни размишления, въз основа на евангелския откъс от Марк, в който се разказва за изцелението на слепия Вартимей. Светият Отец обобщава това, което вече бе разгледал задълбочено в проповедта си на светата литургията с участниците в Синода. Как гледаме на бедните? С евангелско милосърдие или с безразличие?

Исус вижда просяка, който вика и се вслушва в него

Тълпата не обръща внимание на Вартимей, но „рецепторите“ на Исус са активни. Хората нямат „никакъв грижовен поглед, нито чувство на състрадание“, въпреки, че Вартимей прави така, че да бъде чут и видян. „Но Исус го чува и вижда". Папа Франциск се спира на думите вик, вяра, път.

На първо място, викът на Вартимей, който не е само молба за помощ. Това е утвърждаване на себе си. Слепецът казва: „Аз съществувам, вижте ме. Аз не виждам, Исусе, Ти виждаш ли ме?”. Да, Исус вижда просяка и го слуша, с ушите на тялото и с тези на сърцето.

Колко пъти гледаме на другата страна

Франциск ни призовава да се поставим на мястото на Исус, но и на мястото на бедния: „Когато на улицата срещнем някой просяк: колко пъти гледаме на другата страна; колко пъти го пренебрегваме, сякаш той не съществува...". След това, както обикновено, папата задава въпроси, свързани с личното и общностното проникновение.

Как аз гледам просяка? Игнорирам ли го? Гледам ли го, както прави Исус? Способен ли съм да разбера въпросите му, вика му за помощ? Когато даваш милостиня, гледаш ли просяка в очите? Докосваш ли ръката му, за да усетиш плътта му?

Милостинята не е благотворителност

В действителност, ролите сякаш са разменени: тълпата, въпреки, че може да вижда, всъщност изглежда сляпа и глуха, безразлична. Вартимей, въпреки че има физическо ограничение, вижда с очите на вярата.

Всеки от нас е Вартимей, сляп отвътре, който следва Исус, след като се е приближил до Него. Когато ти се приближаваш до беден човек и си почувстван близък, Исус е този, който се е приближил към теб в лицето на онзи бедняк. Моля, нека не бъркаме: милостинята не е благотворителност. Този, който получава повече благодат от милостинята, е онзи, който я дава, защото позволява да бъде гледан с очите на Господ.