Папата: мигрантите ни учат да не губим надежда
Светла Чалъкова - Ватикана
На 28 октомври 2024 г. папата прие участниците в XVI генерален капитул на Конгрегацията на мисионерите на Свети Карло – монашеска общност, основана през 1887 г. от италианския епископ Св. Джовани Батиста Скалабрини, причина поради която нейните членове често се наричат „скралабрини“.
Франциск високо оцени факта, че капитула, проведен в навечерието на юбилея, беше посветен темата на Светата година: Поклонници на надеждата. По тази причина в словото си той се на тази добродетел, като се позовава на три аспекта на мисионерската служба: грижа за мигрантите, пастирска грижа и милосърдни дела.
Мигрантите са учители на надеждата
„На първо място мигрантите са учители на надеждата...Тръгват на път с надеждата да „намерят насъщния си хляб другаде“, както казваше свети Джовани Батиста Скалабрини, и не се предават, дори когато всичко „гребе срещу тях“, дори когато срещат затвореност и отхвърляне. Тяхната упоритост, която често е подкрепена от любов към семействата, които са оставили, учи на много“, подчерта папата.
Франциск отбеляза, че „търсенето на бъдещето, което вдъхновява мигранта“ е израз на „нуждата от спасение, която обединява всички, независимо от раса и статус“. Нещо повече, „пътуването“, правилно разбрано и преживяно, може да стане, дори и в страданието, ценно училище за вяра и човечност, както за тези, които помагат, така и за тези, които получават помощ. Нека не забравяме: историята на спасението е историята на мигрантите, народите, отправени на поклонничество“, добави той.
Пастирска грижа, която укрепва надеждата
Говорейки за пастирската грижа на надеждата, като важен аспект на мисионерите на Свети Карло, Франциск отбеляза, че когато миграцията е придружена от подходяща подкрепа, това помага за растежа на всички; но ако се преживее сам и изоставен, тогава „може да се превърне в драма на екзистенциално отчуждение, криза на ценности и перспективи, което може да доведе до отчаяние и загуба на вяра“.
„Несправедливостта и насилието, преживяно от много от нашите братя и сестри, които са принудени да напуснат домовете си, често са толкова нехуманни, че могат да отведат дори най-силните в мрака на отчаянието и безнадеждността. Ако искаме те да запазят силата и издръжливостта, необходими за продължаване на пътуването, което са започнали, имаме нужда от хора, които да се грижат за раните им, като се грижат за тяхната физическа, духовна и психологическа уязвимост. Имаме нужда от сериозни пастирски прояви на близост, на материално, религиозно и човешко ниво, за да подкрепим тяхната надежда, а с нея и духовните пътища, които водят до Бог, верен спътник по пътя, винаги присъстващ до страдащите“, каза папата.
Светият отец отбеляза, че днес много страни се нуждаят от мигранти. Той даде за пример Италия, като подчерта, че средната възраст на населението в тази страна е 46 години. „Италия има нужда от мигранти и трябва да ги приеме, придружи, подкрепи и интегрира. Трябва да кажем тази истина“, изтъкна той.
Всеки човек е Божи дар
В последната част от словото си папата припомни думите на св. Джовани Батиста Скаларбини, който в навечерието на юбилея от 1900 г. казва: „Светът стене под тежестта на големи бедствия“.
„Това са трудни думи, но за съжаление и днес звучат актуално. Дори днес тези, които напускат родината си, често го правят поради трагична и несправедлива липса на възможности, демокрация, бъдеще или опустошителните сценарии на война, разкъсваща планетата. Към това се добавя затвореността и враждебността на богатите държави, които гледат на тези, които чукат на вратата, като на заплаха за собственото им благополучие... Така в драматична конфронтация между интересите на тези, които защитават техния просперитет и борбата от тези, които се опитват да оцелеят, бягайки от глада и преследването, много хора умират под безразличните погледи на тези, които просто наблюдават този спектакъл или, още по-лошо, спекулират със страданието“, каза Франциск.
Папата припомни, че в Библията един от законите на юбилея е връщането на земята на тези, които са я загубили. „Днес такъв акт на справедливост може да приеме конкретна форма в различен контекст – в милосърдно служение, което поставя в центъра човека, неговите права и достойнство, преодолявайки отчуждаващите стереотипи, за да разпознаем в другия, който и да е той и откъдето и да идва, Божия дар, изключителен, свят, недосегаем, ценен за общото благо”, подчерта Светият отец в края на словото.