Папата призовава Църквата към дълбоко покаяние
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата започна своето размишление с думите от книгата на Сирах: „Молитвата на бедните минава през облаците“. Той подчерта, че Църквата винаги е Църква на бедните духом и търсещите прошка грешници, не само на праведниците и светците. Дори праведните и светците, подчерта Франциск, признават себе си за бедни и грешни.
Папата лично написа молби за прошка, които бяха прочетени от някои кардинали. Той обясни, че е необходимо да се назоват основните грехове на Църквата.
„Грехът винаги е рана във взаимоотношенията: отношенията с Бог и отношенията с братята и сестрите“, каза папата
Той напомни, че никой не може да се спаси сам, но в същото време грехът на един човек засяга мнозинството. Той подчерта взаимосвързаността на всичко в света, както доброто, така и злото.
Франциск призова Църквата да стане наистина синодална, което е възможно само чрез лечение на болни взаимоотношения. Той зададе риторичен въпрос: „Как можем да бъдем надеждни в мисията, ако не признаем грешките си и не се наведем да излекуваме раните, които сме причинили с греховете си?“.
„Изцелението на раната започва с признаването на греха, който сме извършили“, припомни Франциск.
Папата се позова на евангелската притча за фарисея и митара, които отишли да се помолят в храма. Той сравни Църквата днес с митара, който стои отзад с наведени очи и изпитва срам за греховете си. Франциск призова за освобождаване на пространството, заето от самоувереността, лицемерието и гордостта.
Папата подчерта, че човек не може да призовава Божието име, без да иска прошка от братята и сестрите, от Земята и всички същества. Той зададе въпроса: „Как можем да твърдим, че ходим заедно, без да получим и дадем прошката, която възстановява единството в Христос?“.
В навечерието на началото на Синода на епископите Франциск нарече изповедта възможност да възстановим доверието в Църквата и да започнем да лекуваме раните, които не спират да кървят. Той призова да се разкъсат „оковите на гнева“ и да се започне нов етап от живота на Църквата.
Папата се обърна и към младите хора, които чакат по-старото поколение да предаде щафетата. Той им се извини за това, че Църквата не винаги е била достоен пример за подражание.
Завършвайки своето размишление, Франциск призова за молитва, като призна, че Църквата е направила своя принос, включително грешки. Той подчерта необходимостта от продължаване на мисията, доколкото е възможно, но също така призна важността на предаването на щафетата на по-младото поколение.