Папата: съвременният свят се нуждае от общото свидетелство на християните

Маня Кавалджиева – Ватикана

Молитвата, подготвена от общността Тезе в рамките на Синода за синодалността, събра делегати от различни християнски църкви и деноминации, включително англикани, православни и протестанти. Денят на молебена не е избран случайно – точно преди 62 години се открива Вторият Ватикански събор, който поставя началото на активното участие на Католическата църква в икуменическото движение.

На площада, където традиционно се почита паметта на мъченическата смърт на апостол Петър, пред големия кръст на свети Дамяно, звучаха молитви и четения от Книгата на Исая, Псалмите, Евангелията и текстовете на документи от Втория Ватикански събор, като Lumen Gentium и Unitatis Redintegratio, припомняйки призива на християните за единство.

Участниците в молитвената церемония отправиха молитви на китайски, португалски, малаялам, суахили, арабски, последвани от дълъг момент на молитвено мълчание.

Папа Франциск не прочете подготвената си проповед: след богослужението тя беше публикувана от пресцентъра на Светия Престол. В текста епископът на Рим осъжда разделенията между християните, наричайки ги пречка за евангелизаторската мисия на Църквата. Синодалният процес и християнското единство са неразривно свързани:

синодалността е пътят на Църквата през третото хилядолетие и този път трябва да бъде икуменически. Сегашният Синод на епископите дава възможност да преодолеем стените, които продължават да ни разделят. Според папата, Кръщението, общо за всички християни, е основата, която ги обединява в призванието да бъдат мисионери на Христос и да носят радостната вест за Спасението на света. Тази обща основа трябва да се превърне в платформа за по-тясно сътрудничество и взаимна подкрепа.

Папата обръща специално внимание на онези християни, които, въпреки различията в религиозната си принадлежност, заедно дават живота си за вярата. Техният пример е „икуменизъм на кръвта”, а тяхното мъченичество е най-голямото доказателство за единство, по-силно от всякакви думи.

По думите на Светия Отец, истинското единство се ражда в подножието на Кръста, където всяка преграда между християните губи смисъла си. Приближавайки се към Христос, ние се приближаваме един към друг и молитвата на светиите подкрепя това единство, вече постигнато чрез участие в пасхалната тайна.

Римският епископ ни напомня, че видимото единство на Христовите ученици не е просто резултат от човешки усилия, а благодатен дар на Светия Дух; човек трябва постоянно да се моли на Бога за него, следвайки Неговата воля, Неговите пътища. Единството е непредсказуемо по своята природа: както не можем да знаем предварително какъв ще бъде резултатът от Синода, така и формата на желаното единство остава тайна на Божието провидение. Този дар трябва да се приема с благодарност, без да се възпрепятства действието на Светия Дух.

Светият отец подчертава, че християнското единство е динамичен процес, който „узрява, докато се движи“. Важен елемент от този процес е сътрудничеството и служението един на друг. Не трябва да се страхуваме от трудностите по пътя на икуменическия диалог, защото Светият Дух винаги действа за единството, дори ако това единство се проявява в многообразието; то не трябва да бъде „еднородност, основана на компромис или балансиране“. Според папата, Синодът на епископите помага на Църквата да преоткрие красотата на своето многообразие, което не трябва да се разглежда като пречка за единството, а като негово хармонично предимство.

Синодът е възможност за преодоляване на съществуващите разделения и фокусиране върху общата мисия, изразена в думите на Исус: „За да бъдат всички едно […], за да повярва светът” (Йоан, 17, 21).

В края на проповедта звучи посланието, че съвременният свят отчаяно се нуждае от общото свидетелство на християните. Верни на едно общо призвание, християните могат да донесат надежда на света, ако действат заедно, обединени в спасителната мисия на Исус Христос.