Папата: служението е християнският начин на живот
Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана
Небето над площад Свети Петър е сиво, но червеният цвят на гоблените, върху които са изобразени новите светци, осветява площада. Кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомството, отговарящо за делата на светците, заедно с постулаторите, представя на папата блажените, които ще бъдат канонизирани: дон блажен Джузепе Аламано, основател на мисионерите и мисионерките от ордена на Пресвятата Дева Мария Утешителка; сестра Елена Гуера, основателка на конгрегацията на сестрите Облатки на Светия Дух; сестра Мари Леони Паради, основателка на Малките сестри на Светото семейство и единадесетте мъченици от Дамаск, убити през 1860 г. Мануел Руис Лопес и седем другари, и Франциск, Мути и Рафаеле Масабки, маронитски верни миряни.
Смирени слуги
Папа Франциск ги нарича „ученици на Евангелието“ в своята проповед, произнесена по време на литургията. Те, „през изстрадалата история на човечеството“, са били „верни слуги, мъже и жени, които са служили в мъченичеството и в радостта“.
Тези нови светци живяха в стила на Исус: служението. Вярата и апостолството, които продължаваха да носят, не подхраниха у тях светски желания и жажда за власт, а напротив, те станаха слуги на своите братя, съзидателни в правенето на добро, непоколебими в трудностите, щедри докрай.
Чест и власт
Папа Франциск коментира евангелския откъс (Мк. 10, 35-45), в който Исус задава неудобни въпроси на Яков и Йоан, които, в сърцето си, таят претенцията, че имат почетното място до един победоносен и славен Месия, като си го представят „според логиката на властта“.
И много пъти в Църквата тази мисъл идва на ум: честта, властта...
Богът на любовта
Исус „се задълбочава, слуша и чете в сърцето“, показва скритите им очаквания, демаскира ги.
Той не е Месията, както те си Го мислят; той е Богът на любовта, който се снижава, за да стигне до тези, които са долу в ниското; който става немощен, за да повдигне немощните, който работи за мира, а не за войната, който е дошъл да служи, а не да му служат. Чашата, която Господ ще изпие, е приносът на Неговия живот, дарена на нас от любов, до смъртта и до смъртта на кръста.
Служение с близост, нежност, състрадание
На кръста до Исус има двама разбойници, „приковани с Христос в болката, а не седнали в слава“. „Не печели този, който доминира, а този, който служи от любов“, подчертава папата и така Исус, „който става последен, за да могат хората да се изправят и да станат първи“, помага на учениците да се обърнат и да променят своя манталитет, да мислят не според светската логика, а според Божия начин на действие, който е служението.
Нека не забравяме трите думи, които показват Божият стил: близост, състрадание и нежност. Бог стои близо, за да служи; става състрадателен, за да служи; става нежен, за да служи. Близост, състрадание и нежност...
Обновено сърце
„Който служи с любов“, обяснява папата, не казва: „сега е ред на някой друг“. Служенето е плод на обновено сърце.
Това е мисъл на служители, а не на свидетели. Служенето се ражда от любовта, а любовта не познава граници, не прави сметки, тя се самораздава и дарява себе си. Не се ограничава да произвежда, за да получи облаги, не е откъслечно действие, а е нещо, което се поражда от сърцето, сърце, обновено от любовта и в любовта.