Ангел Господен: любовта към Бог и ближния е същността на християнската вяра
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Този въпрос е от съществено значение и за нас, за нашия живот и за пътя на нашата вяра“, подчерта Франциск, обръщайки се към вярващите, събрани на площад „Свети Петър“ за неделната молитва. Папата припомни, че ние, днешните християни, често се чувстваме объркани сред многото неща и се чудим: кое е най-важното в крайна сметка?
Като се спря на евангелския откъс от Марк (12, 28-34), в който се разказва за „една от многото препирни“, които Исус е имал в храма в Йерусалим, папата посочи, че Спасителят обединява две заповеди от Мойсеевия закон: „възлюби Господа, Бога твоего,“ и „възлюби ближния си като себе си“ (ст. 30-31), които първоначално са били разделени: любовта към Бога и любовта към ближния. „Това обобщава целия закон и пророците“, подчерта Франциск. „Можем дори да кажем: това е същността на християнския живот!“.
Всички ние имаме нужда да се върнем към същността на живота и на вярата, защото сърцето е „източникът и коренът на всичките други сили, убеждения, страсти, избори“ (енциклика Dilexit nos, 9).
Светият Отец отбеляза, че всички ние трябва да се върнем към същността на живота и вярата. Той подчерта, че за един Христов ученик не са важни външните практики, като „всички всесъждения и жертви“ (ст. 33), а разположението на сърцето, с което той се отваря към Бога и своите братя в любовта.
Размишлявайки по този въпрос, папата призова вярващите всеки ден да изпитват съвестта си, задавайки си три основни въпроса: „дали любовта към Бога и ближния е център на живота ми? Дали молитвата ми към Бог ме кара да отида при братята си и да ги обичам безкористно? Разпознавам ли в лицето на другите присъствието на Господ?".
„Когато дойде Господ, ще ни пита първо за любовта“
Папата обърна внимание и на факта, че когато Господ дойде, Той ще ни попита преди всичко за любовта, която сме могли да дадем, и за любовта, която не сме дали. Ето защо е важно да се утвърди в сърцето най-важната заповед – да обичаш Господа Бога и ближния като себе си.
Завършвайки своите размишления, папа Франциск се обърна към Пресветата Дева Мария, „която носеше Божия закон запечатан в своето непорочно сърце“, с молба да помага на вярващите да обичат Господа и своите братя. Той подчерта, че тя е съвършен пример за това как любовта към Бога е неделима от любовта към ближния.