Папата: лишаването на децата от бъдеще е културен геноцид
Светла Чалъкова - Ватикана
На 21 ноември 2024 г. папата прие участниците в първото пленарно заседание на Ведомството за култура и образование. Тази ватиканска структура се появи в резултат на неотдавнашната реформа на Римската курия, основана на сливането на две институции: Конгрегацията за католическо образование и Папския съвет за култура. Папата припомни, че решението му да обедини тези две институции се основава не толкова на икономическа рационализация, а на желанието да създаде пространства за диалог, иновации и синергия : светът се нуждае от „нови хореографи, поети и творци“, които ще помогнат на човечеството да преодолее неравенството, бедността и изключването.
Според епископа на Рим образователните институции не трябва да се превръщат във „фабрики за резултати“, губейки от поглед своята културна мисия. Тяхната задача е да образоват хора, способни да променят света към по-добро: „Училищата, университетите, културните центрове трябва да учат на желание, жажда, мечти“, подчерта папата, цитирайки Второто послание на апостол Петър (3, 13). : „Очакваме с нетърпение ново небе и нови земи, където обитава правдата“.
Реалностите на света обаче са и проблемите на децата, лишени от възможността да получат образование: днес около 250 милиона деца и юноши не посещават училище. Светият отец го нарече „културен геноцид“ и призова да се помогне на младото поколение да реализира своя потенциал.
Говорейки за предизвикателствата на дигиталната ера, папата отбеляза, че съвременните технологии, включително изкуственият интелект, изискват внимателен анализ на техните ползи и рискове, процес, в който университетите и изследователските центрове трябва да вземат активно участие.
Светият отец не забрави и ценното наследство на Църквата в областта на образованието и културата, като спомена велики мислители като Августин, Тома Аквински и Едит Щайн. Почитайки приноса на християнското изкуство и наука, папата каза, че ние сме наследници на най-великите творци, които ни вдъхновяват да не се страхуваме от трудностите и да гледаме с надежда към бъдещето.
В края на обръщението Франциск подчерта:
„Сложните културни преходи често са най-плодотворните и креативни за развитието на човешката мисъл. Съзерцаването на живия Христос ни позволява да се осмелим и да гледаме напред към бъдещето, уповавайки се на думите на Господ, които ни предизвикват: „Нека преминем от другата страна“ (Марк 4, 35). Моля, не бъдете пенсионирани учители: учителят никога не спира да работи!“.
