Превенция на сексуалното насилие: преглед преди Варшавската конференция
Отец Федерико Ломбарди
В днешния свят Църквата е изправена пред големи предизвикателства. Най-основното е това на вярата и провъзгласяването на Бог и Исус Христос в днешния свят с неговите огромни културни и антропологични промени. Съществуват обаче и специфични предизвикателства, които имат много дълбоко влияние върху живота на Църквата и върху нейната евангелизаторска мисия. Едно от най -критичните през последните десетилетия, тъй като накърни доверието на Църквата и следователно нейния авторитет и способността ѝ да проповядва Евангелието по достоверен начин, е това на сексуалното насилие над непълнолетни от членове на духовенството. То хвърли сянка на непоследователност и неискреност върху институцията на Църквата, върху общността на Църквата като цяло. Това наистина е много сериозно.
С времето и опита, започвайки от сексуалните насилия над непълнолетни - които са най-сериозните - ,се научихме да разширяваме перспективата в различни аспекти, така че днес говорим по-често за злоупотреби над „уязвими“ хора и знаем, че те са видени не като сексуални злоупотреби, но и като злоупотреби с властта и съвестта, както често настоява папа Франциск. Освен това е необходимо да се припомни, че проблемът със злоупотребите, в различните им измерения, е общ проблем на човешкото общество, в страните, в които живеем, и на различните континенти, а не става въпрос за изключителни проблеми на Католическа църква. Напротив: тези, които прочуват този пробем обективно и широко, виждат, че има много различни региони, места, институции, където въпросът е драматично разпространен.
В същото време е редно да се запитаме конкретно за проблема на Църквата, по причината - както вече споменахме - за нейната достоверност и последователност Църквата винаги е настоявала много в своето учение за сексуалното поведение и зачитането на личността. Следователно, дори и да видим, че това не е изключителен проблем на Църквата, трябва да го приемем сериозно и да разберем, че той има страшна тежест в контекста на църковния живот и провъзгласяването на Евангелието Господне.
По-специално, това е област, в която са заложени дълбочината и истинността на отношенията с хората, които трябва да бъдат дълбоко уважавани в тяхното достойнство. Като християни и католици се гордеем с това, че признаваме достойнството на личността като основна роля, тъй като човекът е образ Божий. Сега, фактът на злоупотреба с тях, на неуважение към тях, на виждането на другите като предмети, без внимание към техните страдания и т.н., е знак на пропуск именно в един основен момент от нашата вяра и нашето виждане за света.
В последната реформа на каноничното наказателно право има аспект, който може да изглежда чисто формален, но вместо това е много важен от тази гледна точка. Престъпленията на злоупотреба са включени в областта на престъпленията „срещу живота, достойнството и свободата на личността“. Те не са „срамни неща“ или „недостойни за духовенството“, но се подчертава, че в перспективата на Църквата достойнството на личността трябва да бъде поставено в центъра и трябва да се зачита, защото и като образ Божий. Това е абсолютно фундаментално. Фактът, че се обръщаме и взимаме много на сериозно вслушването и зачитането към всеки отделен човек, дори малък или слаб, е един от важните моменти от пътя към обръщането и пречистване на днешната Църква, за да бъде достоверна.
Конференцията от 2019: отговорност, отчетност, прозрачност
Без да се налага да преправяме цялата история на драматичните събития и позиции на Църквата по отношение на сексуалното насилие, можем за по-просто да се позовем на „срещата на върха“ от февруари 2019 г. Тя беше свикана от папата като глобален момент, в който цяла Църква, чрез представителите на всички епископски конференции, на мъжките и женските религиозни конгрегации, да се събере за момент на осъзнаване и ангажираност, за да продължат по-ефективно по пътя на обновлението.
Организацията на тази конференция (чиито материали са публикувани в тома „Осъзнаване и пречистване“ на LEV) се въртеше около три основни точки.
На първо място, осъзнаването и отговорността на проблема, на въпросите, свързани със сексуалното насилие над непълнолетни и други; значението на дълбокото вслушване и разбиране, със състрадание и съпричастност, на последствията, страданието, тежестта на случилото се и случващото се в тази област. И така: вслушването и състраданието като отправна точка за отношението, което трябва да бъде взето. След това, разбира се, необходимостта да се осъди стореното престъпно и вредно действие към другите. Следователно подготовката за предотвратяването на тези действия, така че тези престъпления да не се повтарят - или поне да се случват все по-рядко - и контрола над тази драматична реалност. Това предполага формирането на всички в църковната общност, а също и по-специално на компетентни хора, така че те да могат да действат и да бъдат ориентир при решаването на проблема. Накратко: информираност и отговорност при съвместното решаване на проблема.
Друг много важен, решаващ момент е този за „даването на отчет“ (на английски говорим много за отчетност) и преодоляване на културата на прикриване или укриване. Един от драматичните аспекти на тази криза е, че тя доведе до общественото познание на много сериозни реалности, които - дори и понякога да се знаеше, че се случват - бяха систематично (и често с почти „естествено“ отношение) държани в сянка или покрити, от срам или за защита на честта на засегнатите семейства или институции и т.н. Оттук и необходимостта да се преодолее нагласата за прикриване и вместо това да се даде отчет за това, което се прави, дори от страна на отговорните. Понеже реалността на укриването беше широко разпространена на всички нива, но още по-сериозно на нивото на отговорните – настоятели на общността, епископи и така нататък - фактът да се извадят на яве фактите и всички да дадат отчетност за действията си и следователно уверени, че вървим към ситуацията на яснота, отговорност и справедливост, е друга от абсолютно необходимите стъпки.
И след това, и това е третата точка, за която много се говори на Конференцията, „прозрачността“, която е следствие от казаното до сега. Това не означава просто да се знае, че е имало и има престъпления, да се говори за тях и да акцентира върху тях. Разбира се, признаването на истинността на фактите е от съществено значение, но прозрачността също означава да се знае и да се оповести какво се прави, за да отговори на проблема, какви са процедурите, с които Църквата във всичките ѝ измерения се справя с тези ситуации, какви мерки предприема, какви са заключенията на присъдите срещу виновните и т.н. По този начин църковната и гражданска общност също осъзнават, че не само са били видени греховете и престъпленията, но че има цял път, в който общността е съзнателно ангажирана и с който реагира на тези проблеми.
Важните стъпки, предприети след конференцията през 2019 г.
Но ако срещата през 2019 г. трябваше да бъде обща отправна точка, е нужно да се признае, че след нея действително бяха предприети много стъпки, които изпълниха всички основни ангажименти, поети през 2019 г. от папата и централното управление на Църквата. За какво говорим?
На първо място, вече в края на март 2019 г. бяха обнародвани новите закони и насоки по отношение на Ватикана и Светия престол, разширявайки нагласата, освен към малтретирането на непълнолетни, също до „уязвими хора“. След това, на 9 май 2019 г., беше обнародван нов много важен закон за цялата Църква, Motu proprio Vos estis lux mundi - „Вие сте светлината на света“ -, в който папата разпореди всички епархии да бъдат организирани служби за получаване на жалби и за започване на процедури в отговор на злоупотребите. Не само това: той установи задължението всички свещеници и религиозни лица да съобщават за злоупотреби, за които им стане известно, и също така призова също миряните от Църквата да докладват за такива.
Сега всички свещеници и монахини са задължени по съвест да съобщават за случаите на насилия над деца, за които знаят и не само случаите, свързани с непълнолетни, които са най-сериозните, но и онези, извършени срещу други уязвими хора, или пък други злоупотреби, извършени с насилие. Към миряните също е отправен апел да правят това и те трябва да знаят точното място, където да подадат жалбата. Това е много решителна стъпка. Разбира се, необходимо е да се провери дали напълно се прилага на практика, но вече е закон за цялата Църква. Става дума за основна стъпка, направена от папата, вероятно най-важната в тази сфера през последните двадесет години. И не само това: отново в същия закон се установява и процедурата, отнасяща се до жалбите на високопоставените ръководители – генерални настоятели, епископи, кардинали ... – не само за злоупотреби, но и за случаи на „прикриване“. Следователно, въпросите, свързани с отговорността и даването на сметка са разгледани радикално.
Освен това, през декември 2019 г. беше премахната „папската тайна“ за документите, свързани със сексуални злоупотреби и това позволява сътрудничество и с гражданските власти по по-ясен и по-свободен начин отпреди. Следователно по-голяма прозрачност. След това, през юли 2020 г., беше разработен и публикуван джобният справочник Vademecum, силно пожелан и препоръчан от самия папа като една от първите цели на Срещата през 2019 г. Бе съставен от Конгрегацията за доктрината на вярата: хубав документ, много богат, който не казва много нови неща, но подрежда и обяснява ясно, за ползване от всеки епископ и всеки отговорен, всичките въпроси, които трябва да се знаят и какво трябва да се прави в различните ситуации. Инструмент, който наистина беше необходим. Когато излезе, не се говори много за него, но беше една от съществените теми по време на срещата през 2019 г. и затова това беше направен.
По-наскоро, на тазгодишната Петдесятница, беше публикувана новата Книга VI от Кодекса на каноническото право, която съдържа почти цялото наказателно право на Църквата, преформулирано и организирано така, че новите норми, които през годините бяха установени в областта на злоупотребите, както и в други области, сега са събрани в Кодекса по канонично право по подреден начин, докато преди това те бяха „разпръснати“ в цяла поредица от изказвания и документи.
Сега вече може да се твърди, че тези неща именно са главните, които трябваше да се очакват от Папата и от Светия Престол след срещата през 2019 г. И те бяха направени.
Може да се добави, че през същия този период, през ноември 2020 г., беше публикуван и обемният „доклад МакКарик“, след като по желание на папата беше проучена подробно цялата история на твърде сериозния скандал, разтърсил Църквата на САЩ и цялата Църква: как е станало възможно човек, виновен за злоупотреби, да стигне до църковното ръководство, като архиепископ на Вашингтон и кардинал. Тази публикация също може да се счита за болезнена, но много смела стъпка, в посока на прозрачността и на желанието да се дава сметка за престъпленията и за отговорността дори и на най-високите нива в Църквата.
И така, изправени сме пред огромен, труден и болезнен проблем, който се отнася до доверието в Църквата. Но съвсем не е вярно, че нищо не е направено или че се прави малко или нищо. Може и трябва спокойно да се каже, с яснота, че универсалната Църква се е сблъсквала и се сблъсква с този проблем, предприела е необходимите стъпки и е установила норми, процедури и правила, за да се справи правилно с него.
Пътят пред нас: от нормите към практическото приложение
Това, разбира се, не означава, че всичко е направено, защото, както знаем, едно е установяването на нормите, референтната рамка, а друго е промяната на реалността чрез тяхното прилагане на практика. Следващата Конференция на църквите от Централна и Източна Европа във Варшава, през септември, на тема защитата на непълнолетните и уязвимите хора, е насочена именно в тази посока. Наистина, във всяка географска и църковна зона, която има общи аспекти и проблеми от историческа и културна гледна точка, е необходимо да се помисли къде се намираме и какви са конкретните начини за ефективно прилагане на насоките на универсалната Църква в реалността.
В други региони това беше направено: например, имаше голяма конференция в Латинска Америка, в Мексико, преди около година. След това пандемията обърка много програми и предизвика забавяне. В някои континенти и региони обаче това, което в момента се планира за Централна и Източна Европа, вече се прави или бе направено. Следователно става дума за важна стъпка по един общ път на универсалната Църква, която, със своята специфичност, се отнася до тази географска, културна и църковна зона.
В заключение. Много бе направено, на ниво общи правила, но и на ниво конкретен опит. В някои части повече, в други по-малко. Срещата е необходима за разпространението на знанията и за разбиране на конкретните и ефективни начини за справяне с проблемите. Ние вървим и ще продължим да вървим, но по достатъчно ясен по същество път, по който е необходимо да се движим бързо и уверено, за да излекуваме страданията, да раздадем правосъдие, да предотвратим злоупотребите, да възстановим доверието и вярата в общността на Църквата, в самата нея и в нейната мисия, за доброто на света.
(man/vatn)
