Светият престол: стига повече расизъм към мигрантите и бежанците

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Расизъм, евгенетика, свобода на религията: това са само някой от темите засегнати от монсеньор Пол Ричард Галахър, секретар на Ватиканския отдел по връзките с държавите по време на срещата на високо равнище на ООН за 20-годишнината от Дърбанската декларация и Плана за действие, за  „Расовата справедливост и равенство за хората от африкански произход“. Подчертавайки ангажимента на Светия престол в „борбата с всички форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и нетолерантност“, прелатът припомни, че расизмът „се корени в погрешното и зловещо твърдение, че едно човешко същество има по-малко достойнство от друго“. Предположение, което за монсеньор Галахър пренебрегва духа на братството и истината, съсредоточена върху факта, че всеки човек се ражда свободен и с равни права. Галахър припомни и казаното от папата в Енцикликата „Fratelli tutti“, а именно, че расизмът „винаги се появява отново“.

Справедливост за жертвите на расизма

„Много хора с африкански произход по света - каза прелатът - са мигранти или бежанци, които след като напуснат дома си - или са били принудени да го напуснат – в приемните страни откриват расизъм и ксенофобия, дискриминация и нетърпимост вместо подкрепата от която се нуждаят“. Оттук и надеждата, „скорошното създаване на Постоянния форум за лица от африкански произход да допринесе за местните, националните и международните усилия, насочени към осигуряване на справедливост и подкрепа за жертвите на расизма“.

В Словото си монсеньор Галахър отново припомни, че „универсалните права на човека са неделими и взаимозависими“, че „законите и разпоредбите, които се стремят да премахнат дискриминацията и нетолерантността, следователно трябва да зачитат правото на свобода на мнение, мисъл, религия и съвест“. Оттук и поканата да се „наблюдават, разследват и преследват“ различните случаи, уверявайки се, че „човешките права на малцинствата“ не са нарушени или „мненията на малцинствата“ не са цензурирани. „Расизмът може и трябва да бъде победен чрез културата на срещата, братството и солидарността“. Декларацията от Дърбан, подобно на други споразумения, обяснява той, трябва да „доведе до реална промяна“, насърчавайки манталитет различен от „ние срещу тях“.

Защита на религиозната свобода

По отношение на нетолерантността въз основа на религията или вярата, също в центъра на опасенията на Декларацията от Дърбан, монсеньор Галахър подчерта, че това води до „ограничения на правото да се практикува свободно избраната религия“, което провокира в крайни случаи „враждебност, насилие и жестоки престъпления“. Ватиканският представител добави, че „липсата на зачитане на правото на свобода на религията и вярата води до нарушаване и на други човешки права“. „През последните години - каза той - сме свидетели на общо нарастване на религиозните преследвания от страна на държавни и недържавни участници“, дискриминация от една страна и „безнаказаност“ от страна на отговорните. Има опасност - подчерта той - „някои религиозни малцинства, включително християните, които са най-преследваната група в световен мащаб, да изчезнат“.

Евгеничен манталитет

В центъра на словото на монсеньор Галахър бе и „коварната практика на евгениката“, която често се крие „зад техниките за асистирана репродукция и тъмните страни на пренаталната диагностика“. Манталитет, който се основава на идеята „че съществуват хора с по-малка стойност поради инвалидност, пол или други характеристики“ и който „много пъти води до отричане на правото им на живот“. „Такъв манталитет - заключи той - съдържа принципи на дискриминация, които са в ярък контраст с Декларацията от Дърбан и не могат да бъдат пренебрегнати“.

Накрая, изхождайки от предположението, че Дурбанската декларация признава „ролята на религията за насърчаване на достойнството и стойността, присъщи на всеки човек, и за изкореняване на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост“, монсеньор Галахър призова към законодателство и институционален ангажимент, защото „расизмът ще изчезне ... само когато умре в сърцата на хората ".