Отец Федерико Ломбарди Отец Федерико Ломбарди  

Отец Ломбарди: мисията на Църквата е да предава Евангелието живяно днес

По повод наскоро публикуваната в Италия книга „Папи, Ватикана, комуникация. Преживявания и размисли“, авторът отеца йезуит Федерико Ломбарди, с дългогодишен опит във ватиканските медии, предлага ключа за добрата църковна комуникация, насочена към предаване на красотата, истината и доброто в свят, доминиран от недоверие, страх и объркване.

Църковната комуникация трябва да тълкува и изяснява събитията,  за да може да предаде  живото послание на Евангелието, което е актуално и днес. Това заявява отец Федерико Ломбарди в интервю за Ватикан нюз по повод  наскоро публикуваната в Италия книга „Папи, Ватикана, комуникация. Опит и размишления“. Отецът йезуит с тридесетгодишен опит в Радио Ватикана, Телевизионния център на Ватикана и Ватиканския пресцентър (предхождан от няколко години журналистически опит в списанието на йезуитите „Чивилта католика“) говори за служението му на трима папи - Йоан Павел II, Бенедикт XVI, Франциск – както и за комуникацията на Светия престол  и начина по който Църквата комуникира.

Лука Колоди - Ватикана

Отец Ломбарди, вие сте служили на трима папи, на три личности с много различни начини на комуникация...

Наистина, Йоан Павел II, Бенедикт XVI и сега Франциск са различни личности и затова трябваше да разбера какъв е най-добрият им начин на комуникация, каква е тяхната характеристика да служат на Евангелието с техните умения на комуникатори, за да участват в служба на Евангелието, разпространявайки го със средствата  за които отговарях, радиото, Телевизионния център и срещата с журналисти от различни езици и нации. Тоест, служение на тяхното служение. Винаги съм възприемал работата си във Ватикана като служение на папата, който е служител на Божия народ и на човечеството.

Въпреки това, никога не сте се определи като говорител на папата...

Не, защото вярвам, че папите говореха сами и говореха, дори много, директно на Божия народ, така че те не бяха скрити хора, на които трябваше да се даде глас, защото те самите притежаваха този силен и изразителен глас. Ето защо не почувствах определението за говорител като подходящо за типа работа, която извършвах. Моят предшественик Наваро Валс, живееше повече въплъщаваше определението говорител на папата, в смисъл, че дълги години сътрудничи на Йоан Павел II и в известен смисъл е бил преводач. Ето защо смятам, че определението говорител беше доста уместно за него. Винаги съм предпочитал да се определям като директор на Ватиканския пресцентър. Ако някой е искал да каже, че съм говорител на Ватикана и на папата може да го каже, но аз не го чувствах точно като мое служение.

Как се опитвахте да интерпретирате стиловете на комуникация на папите според техните личностни характеристики?

Това са различни стилове. Йоан Павел II беше много силна личност, което се проявяваше и в начина на комуникация. В неговия дълъг понтификат и многобройни международни визии имаше възможност да комуникира в различни ситуации и места. Също така притежаваше дарбата на изразителния жест и способност да използва словото с опит в театъра, което правеше неговия начин на комуникиране високо изразителен и модулиран както чрез изображението така и с гласа. Бенедикт XVI, както всички знаем, беше по-скоро богослов, човек с много дълбока култура и изразяване на мисълта с голяма яснота и по артикулиран начин, с желанието да може да разсъждава, да представя идея, без да бъде прекъсван, например в диалога с голяма публика. Стилът му бе повече на човек на културата и словото, както и писменото, а не на жеста. Франциск, всички познаваме невероятната му способност да изразява близостта си до хората, да преживява, да споделя житейския опит, както с обикновени думи, така и с изразителни жестове, чиято характеристика е именно близостта и участие в живота на хората.

Вие имате 27 годишен опит в Радио Ватикана, първо като програмен директор, а после като генерален директор, а  след това като директор на Ватиканския пресцентър и на Телевизионния център на Ватикана. Задачи, които понякога се припокриват, но което позволява да имате цялостна картина за комуникацията на Ватикана...

 Преди всичко, това са институции, които имат обща мисия и същата цел, която е служение на Евангелието, чрез служението на папата на Евангелието. Освен това, тези институции бяха близо една до друга локално и физически с отлични сътрудници. Така че беше лесно и спонтанно да разпределям отговорността с тях. С една дума общност с една мисия, близост и сътрудничество. Изпитах това особено по време на прехода между понтификата, които бяха връхната точка на комуникативния процес за всички нас, с хиляди журналисти и цялото внимание на света. В тези случаи желанието да се обединим в общо служение на комуникацията беше спонтанно. За мен това бяха и много красиви моменти, на опит, на сътрудничество, и ги помня не толкова като време на усилия, а като време на удоволствие от съвместната работа.

Има ли задкулисие във ватиканската комуникация?

Не бих казал. Винаги съм се опитвал да казвам едни и същи неща публично и частно. Иначе щях да изпитвам раздвоение на личността, като нещо, което би ме объркало дори психологически, ако имам различни нагласи. Факт е, че служа в институция, която има различни нива, а също и различна дълбочина на отговорност. Дейност, която изисква сътрудничество по някакъв начин, например, с държавния секретариат, който естествено има и дипломатически отговорности в отношенията с държавите, или с назначаването на лица в сътрудничество с папата, което има свое собствено измерение и поверителност, която трябва да се уважава и приеме в нейното измерение и причини. Ето защо за мен винаги стоеше задачата да разбера какво и кога трябва да се съобщи, за да изпълня добре моето служение. Тъй като, всеки с определен опит го разбира, може да има неща, решения, проблеми, които назряват, но които все още не трябва да бъдат съобщени или оповестени публично, за да се избегне объркване.

Има много събития, които сте водили като комуникатор, но две от тях ще останат в историята: смъртта на Йоан Павел II и оставката на Бенедикт XVI. Как реагирахте?

Видях вниманието на света и почувствах, че трябва да се подготвим, за да помогнем на световните медии да предадат правилно посланието, обективната информация за случилото се и случващото се, както и прочита на значението на тези събития за живота на Църквата и човечеството. Това са големи моменти на избор за Католическата църква и трябваше да изживеем това с чувство за голяма отговорност и сътрудничество. Трябва да кажа, че се възхищавах на отдадеността на всички с които трябваше да си сътруднича, както в институциите, за които отговарях, така и в другите, така че да предложим най-коректното служение и послание от Църквата.  Разбира се, това бе също момент на интензивна работа. Преживях смъртта на Йоан Павел II като директор на Телевизионния център на Ватикана. Предавахме на живо цяла седмица, заедно с моите технически сътрудници, за да следим денем и нощем потоците от хора, съзнавайки, че разпространяваме на цялата планета изображенията на едно необикновено събитие, изпълнено с множество хора и молитви.

Отец Ломбарди, въз основа на вашия опит, какво виждате бъдещето на католическата комуникация?

Комуникацията е част от историята на Църквата в света, на вярата в нашето време и отразява еволюцията на събитията, със стремежа да даде техния прочит и интерпретация, като ги превърне в диалог с хората в съвременния свят. Живеем в свят, в който общуването става все по-интерактивно, като форма на диалог с времето в което живеем, който през последните години става все по-интензивен, изпълнен със сериозни проблеми и с недоразумения. Затова винаги има нужда от тълкуване на събитията, от изясняване, за да можем да предадем посланието, което ни интересува: това на Евангелието живяно в наше време, по правилен и положителен начин. Това е мисията на Църквата в комуникацията и във връзката с всички хора около нас, които срещаме и с които водим диалог всеки ден. Формулировките се променят, защото се променят формите на комуникация в света.

Книгата завършва с някои бележки, които сте публикували...

Тъй като книгата има функцията да направи достъпен моя опит на широката публика, споделям някои събития, които показват трудността в тълкуването и необходимостта

да се даде ясно обяснение, формулирано в писмена форма, за да не се пораждат недоразумения и да бъде достъпно за всички. Избрах 5 събития, които ми се сториха най-значими от този тип. Първата бележка се отнася до декларация на Доктрината на вярата върху отец Собрино и теологията на освобождението. Другата бележка се отнася до факт, който предизвика голяма сензация, кръщението на Магди Аллам във Великденската нощ от папата, а след това обявяването на героичните добродетели на Пий XII. И накрая, още един кризисен момент в комуникацията, поради изтичането на новини, известен като „Ватилийкс““, който тогава имаше своя собствена история.

(dg/vatn)

 

 

30 Декември 2021, 07:12