Кардинал Черни и болката на украинските жени, жертви на жестокостта на войната
Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана
За да избягат от бомбите в Харков, Марина и Надя са взели такси до границата с Молдова. Наталия е използвала ресторантска маса като легло. Тамара в бързането си да избяга е забравила мобилния си телефон вкъщи и не е поддържала връзка с децата си от седмици. Дана и Данджра, на 18 годишна възраст, са пътували сами цели петнадесет часа с кола.
Житейски истории
В залата на сграда в покрайнините на Будапеща може да усетите болката, която тази „жестока“ война носи на народа на Украйна. Негови говорители са шестима бежанци, всички жени, вече в безопасност благодарение на помощта, получена от екипите на Малтийския орден, които очакват нова дестинация. Кардинал Майкъл Черни, временен префект на Ведомството за цялостното човешко развитие, в третия и последен ден от мисията си в Унгария, се срещна с тях в следобедните часова на 10 март в един спортен център, превърнат за броени дни в приемен център. С помощта на преводач кардиналът се спира да изслуша тези истории, задава въпроси, разглежда снимките на мобилните телефони. Снимки на бункери, импровизирани убежища, бебета и възрастни родители.
Наталия и сълзите ѝ за възрастните родители
Родители като тези на Наталия, на които войната не дава мир от 2014 г. Родом от Донецк, откъдето избягва през 2015 г., сега тя отново се озова между страха и разрушението и от 5 март тръгва на път с друго момиче на 29 години, за да се разделят след това: едната в Германия, другата във Франция. Когато кардиналът пристига, тя е единствената, която дори не вдига очите си, защото погледа ѝ е в смартфона. След това, чувайки историите на другите сънародници, тя става и иска да покаже на Черни етапите от пътуването си, документирани на мобилния му телефон: от мазето на нейната къща, спяща с няколко месечната дъщеря под водопроводите туби, до фитнес залите в спални чували, до ресторанта на изоставен хотел. Снимката на родителите се появява в галерията и Наталия избухва в сълзи: „Нямат храна и лекарства, ще умрат и без бомби“.
Марина, избягала с такси от Харков
62-годишната Марина слага ръка на рамото ѝ, за да я утеши. Бивша служителка във фабрика за конструиране на космически совалки, тя избягва от Харков с дъщеря си с умствени увреждания. „Взехме такси до централната част на Украйна“. И колко плати? „Нищо – отговаря - таксиметровият шофьор искаше само да си платя за бензина“. Сега Марина чака да бъде преместена в Германия. Тя не е видяла, как дома и бива разрушен под минохвъргачния огън, но нещо я е накарало да не се „връща повече назад“: „Тридесет и един пъти бяхме принудени за се скрием под земята. Вече не можех да понасям непрекъснатия звук на сирената, това ме побърка. Реших да напусна”. Тя не съжалява за този избор, въпреки факта, че „у дома“ е осталиа съпруга и баща си. Вместо това тя плаче за „човешката топлина“, получена в Будапеща: „Наистина съм благодарна“, повтаря тя на кардинала, който я благославя и ѝ дава малка иконичка с молитва на папа Франциск.
Забравеният мобилен телефон на Тамара
„Аз също“, добавя Тамара. Тя е дребничка дама на около 60 години, с изтощена физиономия и уморени очи от петте дни пътуване. Тя се смее, докато разказва, че в бързането си да приготви куфара е оставила телефона някъде в къщата. Но това е истеричен смях, който веднага преминава в сълзи: „Близо седмица се лутах, без да мога да общувам. Децата ми са в града. Чухме ги благодарение на доброволците, те са в безопасност с баптистката общност в бункер”.
На Западна гара Нюгати
Жените са малка част от 54-те бежанци, подпомагани в момента от Малтийския орден, който също предлага транспортиране с линейка („болница на четири колела“) до границите, единствената благотворителна организация, която прави това. Орденът работи също, заедно с Каритас, на гара Келети източно от Будапеща, която кардинал Черни посети в първия ден от мисията си. На 10 март - след дълъг престой в йезуитската служба за бежанци, водена от отец Сайго Саболч - той пожела да посети западната гара Нюгати. Сценарият е съвсем различен сценарий от този в Келети, със струпани бежанци и лоша хармонизация на услугите. Въпреки това броят на хората, които слизат в Нюгати, е двоен: почти 3-4 хиляди на ден. Малко преди пристигането на карнинала, имейл от границата съобщава за влак със 125 души от Захони. Много, многобройни хора от ромската етнос: гледат с безразличие преминаването на кардинала, но след първата му покана да се приближат, са любопитни и разказват своята история. Миряна например разказва, че в Одеса със семейството ѝ са били търговци или служители на фабрики. Били са евакуирани от един ден на друг: „Искаме да стигнем до Берлин, но няма средства“. В Германия няма кой да ги чака и посрещне, но искат да опитат късмета си“, защото там има повече възможности.
Поздрав към млади еквадорци, евакуирани от Киев
Последната спирка от мисията на кардинала беше енорията „Свети Йосиф“ в Естергом, водена от отец Андраш Сили. Той е на 35 години, свещеник е от десет години, а от три години е енорийски свещеник и капелан на испаноговорещите. От седмици той живее сред телефонни обаждания като: „Дон Андраш? Днес още 42". Това са младите еквадорски бежанци, евакуирани от Киев, които, докато чакат да се върнат у дома благодарение на консулството, остават в енорийската къща или в стаите за катехизис. Те остават за няколко нощи и 56.ма си поделят компютър и две бани, само с един душ. Те посрещат кардинал Черни, придружен от кардинала архиепископ на Будапеща Петер Ердо, седнали в кръг в една стая. „Тук съм, защото папата иска да изрази близост и надежда за Украйна“, припомни си кардиналът. „Светият отец ви моли да се молите, за да допринесете за мира“. Две деца се приближават до кардинала, предлагайки бисквити. Следват истории и ръкостискания и накрая групова снимка. Накрая папският емисар се сбогува с думите: „Не забравяйте за полученото милосърдие, когато се върнете в страната си, защото на свой ред трябва да го предложите“. Тази сутрин кардиналът се завърна в Рим.
